Постинг
25.06.2019 05:46 -
НАДЕЖДА ЗА НАЙ-ЛОШИТЕ ОТСТЪПНИЦИ
14 февруари 1886
От: К.Х. Спърджън (1834-1892)
„Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“ (Йеремия 3:22-23)
Съвсем сигурно е, че грехът причинява скръб; но колкото повече се забавя скръбта, толкова по-тежка ще бъде когато дойде. Този кораб може да е бил дълго време в морето, но най-накрая ще се завърне у дома с опасен товар. Никога не е имало човек, който да не е нарушил Божия закон, и който да не се разкайва и съжалява за това. „Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.“ (Еклисиаст 10:8), се казва в една от поговорките на Соломон, и със сигурност тези думи са истина. Колко души има по света, върху които тегне товара на скръбта, който явно и очевидно е резултата от тяхното собствено безумие и беззаконие. Собственият им грях я докарва върху самите тях.
Но има и скръб по Бога, която настъпва след като греха е извършен, и която скръб не е причинена само от греха, но и от Божията любов и от въздействието на Святият Дух върху сърцето на грешника. Когато Бог желае да спаси човека, Той обикновено предизвиква печал и разкаяние в него, припомняйки му злите му пътища. Острата стоманена игла на закона е тази, която пронизва изпълненото с вина изобличено сърце, като след себе си обаче тегли копринената нишка на утехата и спасението. Бог не съживява хората отново, докато те не са наистина мъртви; това, което искам да кажа е, че първо те трябва да бъдат убити духовно от закона, преди да бъдат съживени от Благата вест на Евангелието. Бог не изцелява едно ненаранено сърце и не облича тези, които вече са облечени. Нашето сърце трябва да бъде съкрушено, а самите ние разсъблечени, преди върху ни да се излее лечебният балсам и да ни бъде облечена дрехата на праведността. Зная, че това, което казвам по въпроса, няма да бъде оценено от тези, които не са познали злото на греха. То ще бъде взето под внимание от онези, почувствали стрелите на Божият справедлив гняв, които глождят и измъчват духа им, така че когато посланието на Евангелието дойде при тях, то ще дойде с всякакъв вид сладост. Ако някои от вас се измъчват и страдат много от бремето на греха - така както някога и самият аз страдах - ако някои от вас са смачкани на земята - както аз самият някога бях - те ще се радват да чуят Божията покана за милост и да узнаят как могат да я приемат.
Онзи ден прочетох във вестника една история, която определено ме впечатли; и тя несъмнено е пример за удивителното търпение и снисхождение на една любяща съпруга. Не мисля, че някога съм чувал или чел нещо подобно, и че постъпка като нейната някога е била надмината. Нещастникът, за който искам да ви говоря трябва да е бил най-низкият, отвратителен човек, който някога е живял и умрял без да бъде обесен, а жената, трябва да е била една от най-прекрасните, възхитителни жени, живели някога по лицето на земята. Според историята, разказана във вестника, той и съпругата му били женени от дълго време, но той не постигал успех в това, което вършел. Чувствайки обаче, че притежава талант и способности, с разрешението на съпругата си и с нейното съгласие, той пристигнал в Лондон, за да си пробие път в живота. И наистина си извоювал място в обществото, ставайки художник на портрети и то доста известен. Така получил достъп до модерното общество и заживял охолно в разкош. Той написал на жена си, за първи и единствен път, че ако дойде в Лондон, тя щяла да се превърне в бреме за него, за това никога не я взел при себе си. Той изобщо не общувал с нея, освен в гореспоменатият случай и никога не й изпратил дори стотинка. Това продължило 40 години. Неговата съпруга му останала вярна и предана, въпреки голямото разочарование и силната мъка, причинени от жестокото му отношение. С течение на времето той пропилял всичките си пари и се превърнал в просяк; освен това, той бил и много болен, обаче въпреки всичко бил достатъчно нагъл, за да се довлече до вратата на жената, която бил пренебрегвал през всичките тези години. Но колкото и странно да звучи, тя откликнала с радост и го приела отново в сърцето си. Настанила го в своята спалня, като нежно и внимателно го хранела и се грижела за него. Така тя губела сили, прекарвайки живота си до леглото му, докато той умрял. Не било ли прекрасно от нейна страна? Как да не издигнеш паметник на такава любяща съпруга?
Но аз ви разказвам случилото се не само, за да ви опиша прошката на тази жена към нейният недостоен съпруг, но и за да ви кажа, че тази история е само блед преобраз за огромната любов на Бога към нечестивите грешници. Той ги храни и снабдява всяка тяхна нужда; те са винаги зависими от Него; не мога да живеят нито миг без Неговото позволение; и въпреки това, някои, които познавам не са общували със своя Бог четирдесет години. Четирдесет ли казах? Петдесет, шестдесет или може би повече години, те са живели така, сякаш няма Бог; и още по-лошо - най-вероятно са използвали Неговото име като богохулство. Те са се подигравали на светите неща; предизвикали са ревност у Бога; но дори и сега, въпреки че са стари и грохнали, и не са болни, да речем, но се каят и съжаляват, и са съсипани и отчаяни, и само ако пожелаят да се дотътрят до Божиите врата, Той ще каже: „Влезте и добре сте дошли!“ Той никога не е отказал да приеме душа, дошла при Него чрез Исуса Христа, а и самият Исус каза: „Който дойде при Мен, Аз никак няма да го изпъдя!“ О, колко много грешници са дошли при Него дори когато са били по на 80 години и Той никога не e произнесъл и думичка за тези зли, порочни 80 години. Но Христос каза на всеки един от тях: „Влез! Аз умрях за теб! Влез и бъди добре дошъл!“ Има извършени толкова много, много грехове ... грехове най-тежки и лоши, но тези, които ги извършиха бяха простени.
Какво каза Господ Исус на Савел от Тарс? „Аз съм Исус, Когото ти гониш; трудно е да риташ против ръжен." Но когато попита: „Защо Ме гониш?“, Исус нямаше какво повече да му каже чрез изобличаване или укор, но изличи греха му. И повече от това - намери го за достоен и го постави в служение, за да може същият този човек по-късно да каже: „На мен, който съм най-малък от всичките светии, се даде благодатта да проповядвам между езичниците неизследимото богатство на Христос.“
Искрено вярвам, че Божията безкрайна милост и търпение, могат да бъдат потвърдени, в случая - с някои от вас, на които сега говоря и които още не са се обърнали към Бога. Молете се, скъпи Християни-приятели, да бъде така. При разглеждането на тази тема, аз ще отбележа две неща. Първото е: призивът от Бога - „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ и второто е: начина, по който да се покорим на повика. Това е изложено в думите - „Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“
I. И така, нека започнем с призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
Виждаш, че това е призив да се върнеш при Бога. Това означава първо да си спомниш за Него; да започнеш да мислиш за Него и да Го оставиш да бъде твой жив Бог. Върни се при Него в мислите си. Бог Йехова е най-великият фактор във Вселената; Той е причината за всичко. Той е великият елемент, без който всички останали елементи биха били нищо. Той те е създал; ти зависиш от Него ден след ден; не след дълго духът ти ще трябва да се върне при Бога, Който го е дал; и ти ще трябва да застанеш пред трона на Съдията. Защо от всички личности на света, забравяш точно Бога? Защо от всички неща, които са на този свят, ти забравяш Господаря на всички неща, велият АЗ СЪМ? Казваш ли, че няма Бог? О, тогава нямам нищо общо с теб. Твоето поведение по отношение на това, че Го забравяш може да бъде съвместимо с това изявление, въпреки че съм сигурен, че не си толкова глупав. Но ако има Бог и ти вярваш, че Той е, започни да мислиш за Него по подобаващ начин. Имам предвид, че тъй като Той е най-възвишеното от всички същества, Му отдай най-възвишените си и най-благородни мисли. И тъй като Той трябва да бъде почитан най-много, отдай Му своето най-почтително и внимателно отношение . Мисля, че не искам твърде много от теб.
Разбира се, ако съжаляваш за греха си и искаш Господ да ти прости, най-първото нещо, което трябва да направиш е да се покориш на тази древна заповед: Зная, че мисълта за твоя грях понякога те измъчва; така и трябва! И твоето безпокойство ще доведе до нещо добро, ако те завърне при Господа, против Когото си съгрешил. Ако си съгрешил против някого, иди и изповядай греха си, и поправи ситуацията. Може би ще ми отговориш, че не харесваш този човек и че не желаеш да отидеш при него. Разбира се, че няма да искаш; но това само потвърждава колко е правилно да отидеш при него. Твоята неприязън към този човек е породена от две неща: първо, че си бил виновен и второ - не познаваш този против когото си съгрешил. Ако тези две неща са признати, изповядани и поправени, много скоро ще осъзнаеш, че най-радостното нещо на света е да мислиш за Бога. Това ще бъде твоя наслада - да се радваш в Господа и във всичко, което Той прави. Започни да мислиш за Бога, защото това е, което Той има предвид, когато казва: „Върнете се, чада отстъпници".
Следващото нещо е наистина да се обърнеш към Него. Навярно си шокиран от израза в тази глава, но не мога да ти помогна с чувството на срам, което изпитваш. И понеже Бог е използвал този израз, той е достатъчно добър и за мен и съм сигурен, че от него можем да извлечем поука. Отново ще се върна към него. Нека предположим (уви, колкото и да е грозен примера не трябва да отидем твърде далеч, за да го намерим в нашето ежедневие, че една съпруга ужасно е накърнила честта на своя съпруг, напускайки и изоставяйки го, за да се потопи във всякакъв грях и пороци. Нека обаче предположим, че до нея достигат следните думи: „Върни се; Той знае всичко и всичко му е ясно; Той е дълбоко огорчен и страда много, но въпреки това ти казва: „Върни се!“ Тя отвръща: „Изгубих всичко. Облечена съм в дрипи и парцали. Живея в мизерна квартира. Тези, които някога ме ласкаеха и живееха с мен в грях, ме забравиха. Нещастна аз, никому ненужна клетница, която дори изправителен дом отказва да приеме!“ Но съпругът й й пише, казвайки: „Върни се! Върни се при мен и всичко, каквото и да е то, ще ти бъде простено!“ Не си ли представяш как тя се приготвя да се върне при него? Ако в нея все още е останало нещо, което си струва да е спасено, тя припряно приема поканата; въпреки това, тя изпитва срам и е много уплашена. О, как само лицето й гори от срам! Как само сълзите й се търкалят по набразденото от бръчки лице! Понякога тя едва може да повярва, че такава любов е показана на недостойна жена като нея. Може би тя се тревожи и с право, от мисълта, че нито един мъж, освен съпруга й, не би постъпил така и че не е правилно да постъпва така. Тогава тя поспира за миг и преосмисля всичко - да, истина е. Нейният съпруг е един на милиони и навярно няма друг, толкова любвеобвилен и прощаващ като него. „Върни се!“, казва той, „Само изповядай греха си и се върни при мен точно такава, каквато си!“
Ето, това е и начина, по който Господ иска да постъпи и с тебе. Той казва: „Върни се! И Аз няма да спомена и думичка за миналото! Аз съм закрил като с дебел облак твоите прегрешения; като с облак съм покрил твоите грехове. Върни се при Мен, защото Аз те изкупих! Аз съм простил твоите беззакония; Прехвърлих ги всичките на Моят Скъп Син! Той умря за теб, а Неговата скъпоценна кръв изми твоята вина. Върни се при Мен! Върни се при Мен! Възлюбих те с вечна любов и за това с любяща милост те привлякох. Върни се при Мен!“ Господ, Богът на Израел казва, че мрази да отхвърля; „Не те отхвърлих въпреки всичките ти грехове и цялото ти беззаконие.“ Това е послание, изпълнено с любов и милост; „Върнете се чада отстъпници, защото АЗ съм с вас“, казва Господ, твоят Бог.
Върни се при своя Бог веднага, ти окаян и скитащ се грешнико; изповядай всичките си прегрешения и не се чуди как така ще има милост за тебе; вярвай, че това, което Господ казва е наистина вярно, защото Той го казва и реши от сега нататък да живееш и умреш при Неговите скъпи нозе; да бъдеш Негов слуга, но и Негов възлюбен. Това е начина да се върнем при Бога и затова аз те умолявам да се върнеш при Него.
В този призив на Бога има една дума, която доказва, че ти си поканен да се върнеш при Него точно такъв какъвто си. Той казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах, че Той не казва: „Върнете се, о, каещи се деца!“ Бог ви вижда в най-отвратителните ви краски и въпреки това казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах още, че Той не казва: „Изцелете първо раните си и после елате при Мен!“ , но: „Върнете се чада отстъпници с всичките ваши неизцелени грехове и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ Много грешници си мислят, че първо трябва да се поправят и чак след това да дойдат при Христос - това е най-недостойното и напълно неоснователно предположение. Ела такъв какъвто си - без доброта, без добродетел, без никаква надежда; ела при Христа, за да получиш всичко това.
„Но всички, които биха се спасили трябва да вярват в Исус и да се покаят за греховете си.“, казва някой. Точно така, но Христос не желае ти да започнеш делото на спасение, а Той да го довърши. Той не дойде на тази земя, за да допълни теглото ... за да прибави последната половин унция към това, което ти вече си събрал. Ела при Него без нищо и Той ще напълни теглилката. Ела при Него изнурен, окъсан, мръсен ... ела такъв какъвто си и вярвай в Бога, Който оправдава нечестивия. Хвърли се в нозете на Онзи, Който дойде да призове не праведните, но грешниците на покаяние. Сведи глава смирено и търпеливо пред Този, Който кара светкавиците на Синай да избухват в лицето на всеки себеправеден грешник, но Който разпалва по-нежните, стоплящи лъчи, струящи от Голгота, за да насочват всеки истински смирен и каещ се грешник към убежището на мира и вечната любов.
Та значи, това е призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
Следва продължение
От: К.Х. Спърджън (1834-1892)
„Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“ (Йеремия 3:22-23)
Съвсем сигурно е, че грехът причинява скръб; но колкото повече се забавя скръбта, толкова по-тежка ще бъде когато дойде. Този кораб може да е бил дълго време в морето, но най-накрая ще се завърне у дома с опасен товар. Никога не е имало човек, който да не е нарушил Божия закон, и който да не се разкайва и съжалява за това. „Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.“ (Еклисиаст 10:8), се казва в една от поговорките на Соломон, и със сигурност тези думи са истина. Колко души има по света, върху които тегне товара на скръбта, който явно и очевидно е резултата от тяхното собствено безумие и беззаконие. Собственият им грях я докарва върху самите тях.
Но има и скръб по Бога, която настъпва след като греха е извършен, и която скръб не е причинена само от греха, но и от Божията любов и от въздействието на Святият Дух върху сърцето на грешника. Когато Бог желае да спаси човека, Той обикновено предизвиква печал и разкаяние в него, припомняйки му злите му пътища. Острата стоманена игла на закона е тази, която пронизва изпълненото с вина изобличено сърце, като след себе си обаче тегли копринената нишка на утехата и спасението. Бог не съживява хората отново, докато те не са наистина мъртви; това, което искам да кажа е, че първо те трябва да бъдат убити духовно от закона, преди да бъдат съживени от Благата вест на Евангелието. Бог не изцелява едно ненаранено сърце и не облича тези, които вече са облечени. Нашето сърце трябва да бъде съкрушено, а самите ние разсъблечени, преди върху ни да се излее лечебният балсам и да ни бъде облечена дрехата на праведността. Зная, че това, което казвам по въпроса, няма да бъде оценено от тези, които не са познали злото на греха. То ще бъде взето под внимание от онези, почувствали стрелите на Божият справедлив гняв, които глождят и измъчват духа им, така че когато посланието на Евангелието дойде при тях, то ще дойде с всякакъв вид сладост. Ако някои от вас се измъчват и страдат много от бремето на греха - така както някога и самият аз страдах - ако някои от вас са смачкани на земята - както аз самият някога бях - те ще се радват да чуят Божията покана за милост и да узнаят как могат да я приемат.
Онзи ден прочетох във вестника една история, която определено ме впечатли; и тя несъмнено е пример за удивителното търпение и снисхождение на една любяща съпруга. Не мисля, че някога съм чувал или чел нещо подобно, и че постъпка като нейната някога е била надмината. Нещастникът, за който искам да ви говоря трябва да е бил най-низкият, отвратителен човек, който някога е живял и умрял без да бъде обесен, а жената, трябва да е била една от най-прекрасните, възхитителни жени, живели някога по лицето на земята. Според историята, разказана във вестника, той и съпругата му били женени от дълго време, но той не постигал успех в това, което вършел. Чувствайки обаче, че притежава талант и способности, с разрешението на съпругата си и с нейното съгласие, той пристигнал в Лондон, за да си пробие път в живота. И наистина си извоювал място в обществото, ставайки художник на портрети и то доста известен. Така получил достъп до модерното общество и заживял охолно в разкош. Той написал на жена си, за първи и единствен път, че ако дойде в Лондон, тя щяла да се превърне в бреме за него, за това никога не я взел при себе си. Той изобщо не общувал с нея, освен в гореспоменатият случай и никога не й изпратил дори стотинка. Това продължило 40 години. Неговата съпруга му останала вярна и предана, въпреки голямото разочарование и силната мъка, причинени от жестокото му отношение. С течение на времето той пропилял всичките си пари и се превърнал в просяк; освен това, той бил и много болен, обаче въпреки всичко бил достатъчно нагъл, за да се довлече до вратата на жената, която бил пренебрегвал през всичките тези години. Но колкото и странно да звучи, тя откликнала с радост и го приела отново в сърцето си. Настанила го в своята спалня, като нежно и внимателно го хранела и се грижела за него. Така тя губела сили, прекарвайки живота си до леглото му, докато той умрял. Не било ли прекрасно от нейна страна? Как да не издигнеш паметник на такава любяща съпруга?
Но аз ви разказвам случилото се не само, за да ви опиша прошката на тази жена към нейният недостоен съпруг, но и за да ви кажа, че тази история е само блед преобраз за огромната любов на Бога към нечестивите грешници. Той ги храни и снабдява всяка тяхна нужда; те са винаги зависими от Него; не мога да живеят нито миг без Неговото позволение; и въпреки това, някои, които познавам не са общували със своя Бог четирдесет години. Четирдесет ли казах? Петдесет, шестдесет или може би повече години, те са живели така, сякаш няма Бог; и още по-лошо - най-вероятно са използвали Неговото име като богохулство. Те са се подигравали на светите неща; предизвикали са ревност у Бога; но дори и сега, въпреки че са стари и грохнали, и не са болни, да речем, но се каят и съжаляват, и са съсипани и отчаяни, и само ако пожелаят да се дотътрят до Божиите врата, Той ще каже: „Влезте и добре сте дошли!“ Той никога не е отказал да приеме душа, дошла при Него чрез Исуса Христа, а и самият Исус каза: „Който дойде при Мен, Аз никак няма да го изпъдя!“ О, колко много грешници са дошли при Него дори когато са били по на 80 години и Той никога не e произнесъл и думичка за тези зли, порочни 80 години. Но Христос каза на всеки един от тях: „Влез! Аз умрях за теб! Влез и бъди добре дошъл!“ Има извършени толкова много, много грехове ... грехове най-тежки и лоши, но тези, които ги извършиха бяха простени.
Какво каза Господ Исус на Савел от Тарс? „Аз съм Исус, Когото ти гониш; трудно е да риташ против ръжен." Но когато попита: „Защо Ме гониш?“, Исус нямаше какво повече да му каже чрез изобличаване или укор, но изличи греха му. И повече от това - намери го за достоен и го постави в служение, за да може същият този човек по-късно да каже: „На мен, който съм най-малък от всичките светии, се даде благодатта да проповядвам между езичниците неизследимото богатство на Христос.“
Искрено вярвам, че Божията безкрайна милост и търпение, могат да бъдат потвърдени, в случая - с някои от вас, на които сега говоря и които още не са се обърнали към Бога. Молете се, скъпи Християни-приятели, да бъде така. При разглеждането на тази тема, аз ще отбележа две неща. Първото е: призивът от Бога - „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ и второто е: начина, по който да се покорим на повика. Това е изложено в думите - „Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“
I. И така, нека започнем с призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
Виждаш, че това е призив да се върнеш при Бога. Това означава първо да си спомниш за Него; да започнеш да мислиш за Него и да Го оставиш да бъде твой жив Бог. Върни се при Него в мислите си. Бог Йехова е най-великият фактор във Вселената; Той е причината за всичко. Той е великият елемент, без който всички останали елементи биха били нищо. Той те е създал; ти зависиш от Него ден след ден; не след дълго духът ти ще трябва да се върне при Бога, Който го е дал; и ти ще трябва да застанеш пред трона на Съдията. Защо от всички личности на света, забравяш точно Бога? Защо от всички неща, които са на този свят, ти забравяш Господаря на всички неща, велият АЗ СЪМ? Казваш ли, че няма Бог? О, тогава нямам нищо общо с теб. Твоето поведение по отношение на това, че Го забравяш може да бъде съвместимо с това изявление, въпреки че съм сигурен, че не си толкова глупав. Но ако има Бог и ти вярваш, че Той е, започни да мислиш за Него по подобаващ начин. Имам предвид, че тъй като Той е най-възвишеното от всички същества, Му отдай най-възвишените си и най-благородни мисли. И тъй като Той трябва да бъде почитан най-много, отдай Му своето най-почтително и внимателно отношение . Мисля, че не искам твърде много от теб.
Разбира се, ако съжаляваш за греха си и искаш Господ да ти прости, най-първото нещо, което трябва да направиш е да се покориш на тази древна заповед: Зная, че мисълта за твоя грях понякога те измъчва; така и трябва! И твоето безпокойство ще доведе до нещо добро, ако те завърне при Господа, против Когото си съгрешил. Ако си съгрешил против някого, иди и изповядай греха си, и поправи ситуацията. Може би ще ми отговориш, че не харесваш този човек и че не желаеш да отидеш при него. Разбира се, че няма да искаш; но това само потвърждава колко е правилно да отидеш при него. Твоята неприязън към този човек е породена от две неща: първо, че си бил виновен и второ - не познаваш този против когото си съгрешил. Ако тези две неща са признати, изповядани и поправени, много скоро ще осъзнаеш, че най-радостното нещо на света е да мислиш за Бога. Това ще бъде твоя наслада - да се радваш в Господа и във всичко, което Той прави. Започни да мислиш за Бога, защото това е, което Той има предвид, когато казва: „Върнете се, чада отстъпници".
Следващото нещо е наистина да се обърнеш към Него. Навярно си шокиран от израза в тази глава, но не мога да ти помогна с чувството на срам, което изпитваш. И понеже Бог е използвал този израз, той е достатъчно добър и за мен и съм сигурен, че от него можем да извлечем поука. Отново ще се върна към него. Нека предположим (уви, колкото и да е грозен примера не трябва да отидем твърде далеч, за да го намерим в нашето ежедневие, че една съпруга ужасно е накърнила честта на своя съпруг, напускайки и изоставяйки го, за да се потопи във всякакъв грях и пороци. Нека обаче предположим, че до нея достигат следните думи: „Върни се; Той знае всичко и всичко му е ясно; Той е дълбоко огорчен и страда много, но въпреки това ти казва: „Върни се!“ Тя отвръща: „Изгубих всичко. Облечена съм в дрипи и парцали. Живея в мизерна квартира. Тези, които някога ме ласкаеха и живееха с мен в грях, ме забравиха. Нещастна аз, никому ненужна клетница, която дори изправителен дом отказва да приеме!“ Но съпругът й й пише, казвайки: „Върни се! Върни се при мен и всичко, каквото и да е то, ще ти бъде простено!“ Не си ли представяш как тя се приготвя да се върне при него? Ако в нея все още е останало нещо, което си струва да е спасено, тя припряно приема поканата; въпреки това, тя изпитва срам и е много уплашена. О, как само лицето й гори от срам! Как само сълзите й се търкалят по набразденото от бръчки лице! Понякога тя едва може да повярва, че такава любов е показана на недостойна жена като нея. Може би тя се тревожи и с право, от мисълта, че нито един мъж, освен съпруга й, не би постъпил така и че не е правилно да постъпва така. Тогава тя поспира за миг и преосмисля всичко - да, истина е. Нейният съпруг е един на милиони и навярно няма друг, толкова любвеобвилен и прощаващ като него. „Върни се!“, казва той, „Само изповядай греха си и се върни при мен точно такава, каквато си!“
Ето, това е и начина, по който Господ иска да постъпи и с тебе. Той казва: „Върни се! И Аз няма да спомена и думичка за миналото! Аз съм закрил като с дебел облак твоите прегрешения; като с облак съм покрил твоите грехове. Върни се при Мен, защото Аз те изкупих! Аз съм простил твоите беззакония; Прехвърлих ги всичките на Моят Скъп Син! Той умря за теб, а Неговата скъпоценна кръв изми твоята вина. Върни се при Мен! Върни се при Мен! Възлюбих те с вечна любов и за това с любяща милост те привлякох. Върни се при Мен!“ Господ, Богът на Израел казва, че мрази да отхвърля; „Не те отхвърлих въпреки всичките ти грехове и цялото ти беззаконие.“ Това е послание, изпълнено с любов и милост; „Върнете се чада отстъпници, защото АЗ съм с вас“, казва Господ, твоят Бог.
Върни се при своя Бог веднага, ти окаян и скитащ се грешнико; изповядай всичките си прегрешения и не се чуди как така ще има милост за тебе; вярвай, че това, което Господ казва е наистина вярно, защото Той го казва и реши от сега нататък да живееш и умреш при Неговите скъпи нозе; да бъдеш Негов слуга, но и Негов възлюбен. Това е начина да се върнем при Бога и затова аз те умолявам да се върнеш при Него.
В този призив на Бога има една дума, която доказва, че ти си поканен да се върнеш при Него точно такъв какъвто си. Той казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах, че Той не казва: „Върнете се, о, каещи се деца!“ Бог ви вижда в най-отвратителните ви краски и въпреки това казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах още, че Той не казва: „Изцелете първо раните си и после елате при Мен!“ , но: „Върнете се чада отстъпници с всичките ваши неизцелени грехове и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ Много грешници си мислят, че първо трябва да се поправят и чак след това да дойдат при Христос - това е най-недостойното и напълно неоснователно предположение. Ела такъв какъвто си - без доброта, без добродетел, без никаква надежда; ела при Христа, за да получиш всичко това.
„Но всички, които биха се спасили трябва да вярват в Исус и да се покаят за греховете си.“, казва някой. Точно така, но Христос не желае ти да започнеш делото на спасение, а Той да го довърши. Той не дойде на тази земя, за да допълни теглото ... за да прибави последната половин унция към това, което ти вече си събрал. Ела при Него без нищо и Той ще напълни теглилката. Ела при Него изнурен, окъсан, мръсен ... ела такъв какъвто си и вярвай в Бога, Който оправдава нечестивия. Хвърли се в нозете на Онзи, Който дойде да призове не праведните, но грешниците на покаяние. Сведи глава смирено и търпеливо пред Този, Който кара светкавиците на Синай да избухват в лицето на всеки себеправеден грешник, но Който разпалва по-нежните, стоплящи лъчи, струящи от Голгота, за да насочват всеки истински смирен и каещ се грешник към убежището на мира и вечната любов.
Та значи, това е призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
Следва продължение
Вълнообразно
Няма коментари
