Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2019 05:37 - АЗ СЪМ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми –Аз съм същият

                                                                                                               (Лука 24:39)

 

 

    Имаме първото църковно събрание след Възкресението. Там са десетте ученика и другите, които бяха с тях. Вероятно и някои от жените. Стаята е добре заключена, поради страха от Христовите врагове. Но вътре ставали най-оживени разисквания. Положението било крайно напрегнато. Дълбоката скръб от загубата на Исус, която обладавала всички, започнала да се разведрява. Жените най-настойчиво твърдели, че видели възкръсналия Господ и разговаряли с Него. Петър уверявал, че Господ му се явил. Ето, пристигнали и двамата ученика, Клеопа и вероятно Лука, които задъхани от дългия път Емаус-Ерусалим, разказвали за срещата си с Господ. Да вярват ли останалите? Някои все още се съмнявали.

    Но внезапно между тях застанал Самият Исус. Как дошъл Той? Това ние още не знаем, както и много други важни неща, но някога ще разберем. „Мир вам!”, ги увещава Той. „Защо се смущавате? Та това Съм Аз. Погледнете пронизаните Ми ръце и нозе. Ето следата от копието.” И скоро скръбта се превърнала в ликуваща радост. Исус е жив! Той е по-силен от смъртта, този най-последен враг.

    Много пъти Господ Исус употребявал израза: „Аз Съм!” И никой земен жител не е влагал в тези думи това небесно съдържание. Но колко било трудно за Божия Син да открие това, което Той беше. Защото тази истина е толкова велика и чудна, че се вижда на обикновения човешки разум като невероятна. Човечеството винаги е чувствало дълбока нужда Сам Бог да дойде и да научи невежия земен жител на волята Си. Но това не стана, понеже вярата беше тъй рядко явление. И когато Господ Исус се явявал, трябвало да казва кой е, един вид да се легитимира. Това показва, че Той винаги е бил повече или по-малко чужд за света. Какво бихме казали, ако един баща винаги трябва да казва кой е, преди да му отворят, когато пристига в къщи? Подобно нещо би могло да стане, когато бащата се завърне от продължително, десетилетно отсъствие. Но винаги и всеки ден да става това?...

    Когато Господ Исус каже: „Аз Съм!”, винаги влага дълбоко съдържание, което важи не само за Неговите ученици, но и за всичките Негови последователи през вековете.

    1.Аз Съм! Защо се страхувате? Земният жител наистина има от какво да се бои. Живеем в свят, пълен с болести, болки, страдания, войни, смърт. По естество сме склонни към зло. Изложени сме на сатанински изкушения. Страхът огорчава живота ни. Помрачава настоящето. Трови очакването за бъдещето.

    Една нощ учениците на Христос пътували по Назаретското езеро. Избухнала буря, вълните пълнели лодката. И тогава Исус ги доближил, ходейки по водата. Учениците страшно се уплашили. Помислили, че е призрак, но Исус им казал: „Аз Съм! Не бойте се!” и страхът се превърнал в голяма радост.

    Щом сме отчаяни и в безизходица, най-добре разбираме кой е Исус. Всеки страх ни отдалечава от тази велика сила, пред която сме безпомощни. И това ни сломява.

    Големият проповедник на ХVІІІ век Джон Уесли, още като млад, пътувал от Англия за Америка. Тогава корабите не били големи-т.н. шхуни, и прекосяването на Атлантическия океан траело месеци. Избухнала страхотна буря, вълните заливали изплашените до смърт пътници. Изведнъж Уесли видял една група немци вярващи от Хернхут, водени от големия богослов-реформатор – граф Николаус Лудвиг фон Цинцендорф, които спокойно пеели духовни песни и се молели. Щом ги попитал за тази тяхна храброст, те му отговорили, че вярата им в Бога е тъй твърда, че нито мъжете, нито жените, нито децата се страхуват и всички остават спокойни, при всякакви природни стихии и добавили: „Бог е нам прибежище и сила. Винаги изпитана помощ във време на опасности. Затова няма да се уплашим, ако би и земята се поклатила и планините се преместят сред моретата”...

Не може да се похвали с жива вяра този, който много се бои.    

    2.Аз съм. Грижите ви са напразни. Нали Аз се грижа за вас? Тази истина ние много бързо забравяме.

    Веднъж Учениците прекосили Галилейското езеро, но забравили да вземат хляб. И когато Исус ги съветвал да се пазят от кваса на фарисеите и садукеите, те помислили, че ги укорява за небрежността им. Тогава Спасителят ги упрекна: „Защо се грижите напразно? Нима тъй бързо забравихте двете чудни нахранвания на хилядите гладни, само с малко хляб и риби? Защо се грижите така, докато Съм Аз при вас?”.

    С кораб, заедно с група туристи, пътувал и млад християнин. Параходът спирал на разни пристанища и туристите слизали, за да ги разгледат. Веднъж на едно пристанище, когато вярващ  брат се връщал на кораба, бил задържан от местната полиция. В една канцелария го подложили на строг разпит, от което той разбрал, че го подозират да е някакъв, неотдавна избягал от затвора, престъпник. Щом истината излязла наяве, го освободили и той бързо отишъл на пристанището, но параходът вече бил заминал. Това много го огорчило, защото трябвало да чака цяла седмица в чужд град, до пристигането на следващия кораб.

    Но каква била неговата изненада, когато узнал, че корабът, който изтървал, потънал, заедно с всичките си пътници и екипаж!... И неговите протести се превърнали в топла благодарност към Бога.

    3.Аз Съм. Защо скърбите още? Ето, скръбта на отчаяните ученици се превърна в ликуваща радост. Мария Магдалена плачеше пред гроба на Христос, защото вече Го няма Спасителя. А Той стоеше зад нея и я попита защо плаче. Тя се обърна и щом Го видя, бурна радост я изпълни.

    Докато Той е жив и при нас, всяко бреме е излишен товар. И  а к о   у   н а с   л и п с в а    р а д о с т,   т о в а   с е   д ъ л ж и   н а   н а ш е т о   о т д а л е ч а в а н е   о т   ж и в и я   Х р и с т о с.

    Двама от учениците Му отиват към Емаус. Дълбоко наскърбени, те разговарят за смъртта на Исус. Но ето, Той се приближава до тях и сърцата им започват да горят от радост. А когато, на трапезата всички го виждат, нестихваща радост ги обзема. Чудно е Неговото присъствие.

И с т и н с к а т а   в я р а   з а п о ч в а   с   у ч у д в а н е   и  п р и е м а н е   н а   т о в а,  к о е т о  е  Христос и, к о е т о  Т о й  в ъ р ш и!

    4.Аз Съм. Защо още се съмнявате? Това много добре разбра Тома, съмняващият се ученик. Ето, Самарянката при Яковия кладенец представя съмненията си, като не знае къде трябва да се покланя на Бога – в Ерусалим или на Гаризин. Но Той й заяви: „Аз Съм Месия, иди и доведи мъжа  си!” И тя трябваше да разкрие своята грешна душа. Но прие небесно откровение. А когато разбра себе си, можа да разбере и кой е Исус. 

    Един проповедник съветвал познат младеж да чете Новия Завет. Но той отказал, защото при четене на Словото, винаги се чувствал смутен. Кой и какво го смущавало?

К о й т о   к р и е   с е б е  с и  о т   и с т и н а т а,  з а  н е г о  Х р и с т о с  о с т а в а  с к р и т!

    5.Аз Съм. Не бива да се страхувате и от смъртта! Даже мъчениците са отивали бодро към смъртта, защото знаели при Кого отиват. Виждаме мъченика дякон Стефан. Камъните валят върху  него.  Какво  жестоко  убийство!  Но  той  се  моли  за   враговете   си,   проси  тяхното опрощение, защото вижда Господ Исус, готов да приеме в обятията духа на Своя верен слуга.

    6.Аз Съм. Аз, единствен, победих света! Мнозина не виждат още това. И не вярват в победата на Господ Исус. Толкова по-страшно ще бъде събуждането им. Това много добре виждаме в живота на Големия враг на Исус - Савел, който се променя в  благословения апостол Павел.

    Разярен, жаден за убийство, той преследваше християните. Много пъти беше чувал името на омразния Голготски страдалец. В Синедриона го споменаваха с ярост. От християните, които той жестоко изтезаваше, чуваше това име да се произнася с любов. От устните на умиращия мъченик Стефан, той го чу пак, като последно издихание. Но ето, пред портите на Дамаск, отново чу: „Аз Съм Исус!”.

    А как другояче звучаха тези гръмки думи в ушите му! Многократно беше говорил Исус за Себе Си: „Аз Съм и пътят, и истината, и животът! Аз съм живият хляб,слезъл от небето живата вода, светлината на света!” Тук е събрано всичко, казано до сега: „Аз Съм Исус!”...

    Така много врагове в историята остават победени от забравата и тържеството на истината. Не е чудно, че великият учен Исак Нютон винаги е свалял шапката си, когато произнасял името на Бога.

    Една събота вечер, мъж и жена седели в стаята си. Той бил тъкач и тъкал платно, а тя кърпела дреха, за едно от децата и казала: „Вече е 11 часа, време е да си лягаме, че утре е неделя.” „Но аз трябва да свърша поръчката и утре да я предам на моите клиенти!”, казал мъжът й. „Ще я свършиш, ако каже Бог!” „Не! Ще я свърша, когато аз кажа!”, възразил той. Жена му само въздъхнала. В това време той изпуснал ножиците, с бързо движение се навел да ги вдигне, но кракът му се залостил в стана за тъкане и тряс...кракът се счупил. Силен вик на неописуема болка, до сутринта никакъв сън. Два месеца прекарал тъкачът в гипс. И признал на жена си: „Ти беше права, като казваше: „Ако Бог каже...”

    7.Аз Съм! Този глас ще се чуе при последния ден на нашия век. С каква радост ще го чуят вярващите. Какъв ужас ще предизвика той в душите на тези, които цял живот са Го отхвърляли. Не е чудно, че ще кажат на планините да паднат върху им, за да ги покрият от лицето на Този, Когото презираха. Гузната съвест винаги е била враждебна на Исус. Още цар Ирод обявил война на новородения Исус. И тази война продължава и до днес.

    Един младеж дошъл при писателя Марк Твен и му казал, че има много неясни места в Библията, които го смущават. Писателят отговорил, че него го смущават и тревожат но тези места, които му са напълно ясни...

    Не новороденият и  непокаян човек трепери пред смъртта. Инстинктивно той се досеща, че след нея ще последва съд, пред който няма да може да устои.

    ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Пророк Даниил разказва за един сън на великия монарх Навуходоносор. Огромен човешки образ от злато, сребро, мед, желязо и глина, стоял изправен сред широко поле. Но се откъснал камък, неръкотворен, и ударил грамадния образ в нозете. Образът се пръснал. Нищо не останало от него. А камъкът заел цялата земя.

    Камъкът е Христос. Отхвърлен от зидарите, става глава на ъгъла. Той е определен да царува и царството Му няма да има край. Вълните могат да се пенят, но Него не го засягат. Бурите могат да беснеят, но няма да Го свалят от трона.

    Има два вида човеци. Едните са се обърнали с лице към светлината-Христос. Те са радостни. За тях всичко е светло. Други са обърнали гръб на Спасителя. И живеят в сянка. За тях всичко е мрачно. Какво е нашето положение? Скръбно е, че тези, които не вярват, не обръщат внимание на Христовите предупреждения. Не по-малко скръбно е, че тези, които вярват, понякога не обръщат внимание на Христовите обещания.

    Всички сме потресени от голямата катастрофа, която стана преди няколко дни на Ж.П. прелез не далеко от с. Янково. Една кола със седем души, била смазана от влака. Петима са убити на място. Шофьорът е откаран в болница с опасност за живота му и вечерта починал. Само едно дете останало, с тежки наранявания.  Преди  да  умре, шофьорът дошъл в съзнание и казал: „Аз чух свирката...”

    Какво показва това? Той чул предупредителния сигнал на влака и можел да спре колата, но вместо да натисне спирачките, дал газ. И сега, дълбокото убеждение за личната вина, го осъжда.

    Много погинали души ще признават във вечността, че са чували Божията покана, звънът на камбаната, гласът на съвестта! Но, вместо да се покаят, те са продължавали да съгрешават.

    На земята са живели много велики човеци. Те са оставили своите книги, учения, идеи. Христос нищо не писа, но остави нещо много по-ценно – Себе Си! Той, единствен, не само беше и ще бъде, но и Е! Затова нашата проповед и днес е същата, която беше и на апостолите преди 20 века. Ние проповядваме не красноречието, човешка мъдрост, някаква нова философия, изкуство или мода, а Господа Исуса Христа. „Р е ш и х  д а   н е   з н а я    н и щ о    д р у г о, о с в е н   Х р и с т а   и   Н е г о   р а з п я т.”  Този, който единствен може да заяви при залеза на хилядолетията: Аз Съм! 

05.май.1974 г.

Симеон Попов





Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445181
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031