За всичко благодарете. Защото това е Божията воля . . .
(IСол.5:18)
За прочит: Мат. 25:31-40
Въведение: Много пъти и ние, в личния си живот, сме слаби, безпомощни. Какво правим тогава? Търсим помощ! Разбираме, че има Всевластен Господар, Който създава, управлява, променя и благославя.
Въпреки трудностите, въпреки мрачните прогнози и неправди, ние получаваме чудни,незаслуженидарове. От кого? Ценим ли ги? Благодарни ли сме?
1.Бог ни е обсипал с благодеяния и благословения! А какво правим ние? – Когато е жега казваме: „Ах колко е горещо!”. А през зимата треперим: „Много е студено!”.
Не можем без вода, без храна, без топлина и светлина от Слънцето, без въздух. Благодарни ли сме или сме студени, безразлични? Какво е ехото в душите ни от Божиите дарове?
Когато наблюдавам хубавите плодове и зеленчуци по сергиите на пазара, си мисля: „Това е плод на взаимодействие между Бога и човека. От човека е трудът, а от Бога – благословенията!” Ето Божията щедрост - в жътвата.
Много родители се оплакват от неблагодарността и арогантността на своите деца. А как сме ние към небесния Баща? Не отминаваме ли Божията доброта надменно или с безразличие?
2.Жътвата ни напомня за едно забравено задължение: „БЪДЕТЕ БЛАГОДАРНИ!” Благодарният приема урожая, даровете от Бога, с признателност. Неблагодарният си взема берекета от природата, без да благодари. Кому да благодари? Как да благодари? Нали Природата е неодушевена. На земята ли да благодари или на Слънцето? На облаците, за дъжда, или на вятъра, който го е донесъл.
Затова днес, така жестоко се ограбва, унищожава Божието творение – горите около Амазонка а и къде ли не, жестоко се изсичат, земното масло- петрола максимално се извлича, безумно се замърсяват, както водите, така и въздухът. Затова преживяваме горещини, наводнения, земетресения – природата негодува, противопоставя се, наказва, по своему, човешката тирания, безумие и неблагодарност.
НЕБЛАГОДАРНИЯТ не вижда това, което има, а гледа към това, което няма. Винаги вижда нещата, които не е получил, остава недоволен и нещастен. Той се сърди и роптае, затова, че между розите има тръни, защото те го бодат! Дивакът не познава благодарността. Чували сме израза „Черна неблагодарност“ И знаем че тя е присъща на черните души, на злите и подлите хора.
БЛАГОДАРНИЯТ се радва и благославя, че между тръните има рози. Те благоухаят и създават приятна атмосфера. Той е щастлив и желан.
3.Защо сме неблагодарни? Кои са пречките? Учителка в неделното училище, запитала децата: „Кое е по-трудно – да се проси от Бога или да Му благодарим?” Едно дете казало: „Да Му благодарим!” „Защо, това много трудно ли е?” Детето отговорило: „Да! 10 пъти по-трудно е! Ето, 10 прокажени се молиха на Исус да ги изцери, но само един дойде да Му благодари.”
а) Гордостта е първата пречка, която се изправя по пътя на благодарността. Когато благодариш, ти се смиряваш. Осъзнаваш, че получаваш дар. Прекланяш се пред Този, Който ти дава благия дар. Това не всеки иска и не всеки може. Щом гордостта влезе през вратата, благодарността излиза през прозореца.
б) Да благодариш, означава, да мислиш! В немския език тези две думи имат общ произход: danke – благодаря; denke – мисля;. Трябва да осъзнавам, осмислям. Това, което получаваме и да отреагираме – да благодарим. А мислите, думите и делата, произлизат от сърцето. „Сърце чисто сътвори в мене Боже, и дух постоянен обновявай в мен“, се моли Давид.
Лекарят на джунглата, д-р Алберт Швайцер казва: „На 20 год. човек има лице, дадено му от Бога. На 40 год. човек има лице, дадено му от живота. На 60 год. човек има лице, каквото заслужава.” Ние казваме, че животът оставя своя отпечатък върху лицето ни. Безумният търси да трупа блага, тича след наслади и е вечно ненаситен, недоволен, нещастен. А разумният е благодарен на малкото и е щастлив. Истинското богатство е в това, да живеем с жива вяра в Бога, да бъдем полезни на другите и да сме благодарни!
4. Благословени сме за да благославяме! Имаме, получаваме, за да даваме! Възлюбени сме, за да обичаме! Най-щастливо е любящото сърце. Как става това? – Когато в молитва отворим сърцето си за Бога, Той влива Своята любов в него и стават чудеса – с ново сърце и нов дух, всичко става ново. Това у ключът.
5. Когато сме благодарни, тогава сме и покорни и смирени пред Бога! Християнството се изгражда не върху принуда и страх, а от ВЕЛИКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА. Божията любов е нещо чудно, велико – дар Божий. Тя ни обгръща, това е божествената атмосфера около нас. Но, когато Святият Дух я излее в сърцата ни, ние се променяме ставаме нови създания, даваме плодове. Исус казва: „По плодовете им ще ги познаете.” Затова ап. Павел ни увещава: „За всичко благодарете.“
6. Жътвата ни напомня за неумолимия, железен закон: „Каквото посеем, това ще пожънем!”. Свободни сме да сеем каквото поискаме, но не може да жънем каквото ни се ще. Можем да жънем само това, което сме сели и то преумножено. Сега всички сеем! Нашите мисли, нашите чувства, думи и дела, са нашия посев. Селянинът сее през есента, за да жъне на другата година. И ние ще жънем през идния живот това, което сеем на тази земя, и ще наследим онова, което сме заслужили. (Мат. 25:31-46).
7. Жътвата, задава на всички ни съдбоносния въпрос: „Къде ще прекараш ВЕЧНОСТТА?” – Там има само две места: Едното е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - място за изкупени грешници, умити в кръвта на Агнето, и другото е ПЪКЪЛЪТ, място на мъчения за тези, които въпреки възможностите, предложенията и предупрежденията са отхвърлили Божията любов. На къде сме ние?
„Където е сърцето ти, там е и съкровището ти“!
БЛАГОСТТА НА БОГА
(Лука 6:27-45, 6:35)
Въведение: Днес отново поглеждаме дълбоко в Божието сърце. Каква чудна привилегия!
Бог е светлина, Бог е истина. Нямаме нищо скрито от Него. Всичко е явно и открито.
Разбира се, у Него има много тайни, но това се дължи на нашия малък разум.
●Бог е благ към всички – и към неблагодарни и към зли. В едно неделно училище учителят запитал децата: „Какви деца обича Исус?”. Всички отговорили: „Послушните.”. „А вие послушни ли сте?” - Пълно мълчание.
Бог обича и непослушните и лошите и неблагодарните. А ние обичаме само добрите към нас. А Бог? - ОБИЧА ВСИЧКИ! И това нас ни поразява. Ние бихме очаквали Божието безкрайно величие да съдържа голяма строгост и благост. Така ще ни даде да разберем колко голям е Той и ние да застанем пред Него като пред един цар. Преди, като минаваше генерал по улиците, войниците заставаха мирно, докато той отмине. Хората обичали да вървят след генерала, защото по този начин и те получавали част от вниманието, оказвано на генерала.
І.В какво виждаме тази Божия благост? –
а) В природните явления:
-Слънцето! Исус казва: „Бог дава слънцето да изгрява над злите и над добрите.” (Мат.5:45). Това слънце е на Бога и е Негово. Какви тайни се съдържат тук? Не се прави разлика – слънцето дава светлина и топлина на всички хора. Ако грее само на праведните, всички неправедни ще трябва постоянно да се стоплят с друго отопление. Какво би станало, ако слънцето угасне? След осем минути ще почувстваме голям студ! След 24 часа всичко ще замръзне!
Но сега то грее и ние чувстваме неговата топлина и през нощта, даже и през зимата. И така и злите и добрите живеят от Божията благост.
-Времето! В Германия имат една поговорка:„Времето е по-добро от хората.” Колко много добрини преживяваме всеки ден! – здраве и сили, работа и пари, хубаво жилище и т.н.
-Дъждът! Той пада и на добрите и на злите. (Мат.5:45) Ние живеем само от Неговата милост и благодат.
Божията благост прилича на един огромен храм. Хората се трудят да го съборят, но напразно. Нека да си спомним, когато Самсон беше в Божия дом. Той беше посветен на Бога. Притежаваше голяма сила. Никой не можеше да устои на неговата сила. Но той не послуша Бога и съгреши. Неговата жена стана примамка, предаде го и той беше хванат от неговите неприятели, които му извадиха очите. Веднаш филистимците, при едно веселие, решиха да поругаят Самсон и го вързаха за една колона в техния храм, храма на техния бог – Дагон.
Тогава Самсон се помоли на Бога и поиска сила, само за в момента. И като се хвана за колоната, изтръгна я из основа и храма се събори и всички загинаха, заедно със Самсон. Но това не е дело на Божията благодат.
б) В увещанията и съветите на нашите близки и приятели, които ни мислят доброто:
-Това, на първо място, са нашите родители!
-Нашата съвест! Божията благост се вижда, а най-вече чувства, от гласа на съвестта ни, този печат на Бога.
От примерите до тук, ние виждаме, че няма истински успех на злото. Доброто винаги се предпочита. Д о б р о т о п р а в и ч о в е к а б л а г о р о д е н. Лошият човек има и лош живот, а л о ш и я т ж и в о т н о с и п р о к л я т и е.
Бог е създал природата и всичко в нея.. Поставил е железни закони, които се спазват най-стриктно във Вселената. Всяко нарушение би причинило ужасна катастрофа. Бог е поставил и морални закони, които ние не можем да нарушаваме безнаказано. Идете в болниците, затворите, съдилищата, в гробищата и ще видите последствията от нарушенията на моралните закони.
Един лекар разказва, че бил повикан в едно семейство. Когато влезнал в дома, намерил възрастен човек, с два счупени крака, но мълчал и не искал да говори.
Лекарят казал, че ще подаде заявление до съдия-следователя. Пред него ще трябва всичко да се каже. Тогава болният човек признал: "Аз се скарах с моя син. Той пламна в ярост и ме хвърли от стълбището надолу. Това е истината. Така аз получих моето наказание. Когато бях млад и се скарах с моя баща и аз се ядосах и го хвърлих по стълбите надолу. Така единият крак на моя баща беше счупен. Сега моите два крака са счупени! Аз получих заслуженото си, заедно с лихвите."
„Каквото сеем, това ще жънем"
Ние виждаме голямата жертва за нас - Исус Христос на Голгота! Този праведник беше разпнат за неправедните, праведник за грешните - заради нас. Каква велика любов!
ІІ. Как приемат човеците Божията благост? Повечето от хората отминават това с тъпо безразличие. Интересуват се от даровете, а не от дарителя.
Един човек разказва, че когато е бил дете е имал богат чичо. Той често ги е посещавал и е носел много подаръци. Той винаги е бил посрещан с радост. Но този човек никога не си спомня как е изглеждал неговият чичо. Той си спомнял само за подаръците.
Богат търговец има кантора в магазина си. Всеки ден, на обяд, срещу него идвал един метач, от другата страна на улицата, където имало чешма, сядал до нея и там се хранел. Този метач се хранел само с хляб и вода, но винаги преди и след хранене, той се молел и издигал очи към небето. Търговецът си казал: "Аз имам разкошен обяд и още по-богата вечеря, но никога не благодаря на Бога за това."- с това сам изобличил себе си.
Други мислят, че Бог трябва да отмине техния лош живот, без да ги смущава. Бог е добър, Той е любов! Няма да ни наказва. Длъжен е да ни прощава. Живеят с евтината благодат! Но ние трябва да знаем, че Бог, със Своята благост, няма желание да насърчава хората в техния грешен и нечист живот.
Божието дълго търпение е мека възглавница, за да се противопоставяме на злото!
В последния клас на гимназията, учениците се освобождават от училище, по-рано от другите ученици.Имат около един месец време да се подготвят за матурата, но те понякога вършат неща, които не са редни и лошите резултати не закъсняват!
Божията благост създава у мнозина чувство на надменност и самонадеяност и самодоволство.
Бог се изявява чрез природата, а природата ни дава Своите блага. Всяка година имаме хубава реколта и хубаво време. Ние сме здрави и мислим, че това е нещо естествено да сме добре и да сме сити.
Но колко хора днес благодарят и славят Бога за това, че са добре? Всичко приписват на своите способности или на това, че съдбата им се е усмихнала.
През 1928г. е станало голямо земетресение в Чирпан, Пловдив и Пазарджик. Един брат разказвал, че хората били много лоши.В Чирпан, винаги, след скарване, се намушквали с ножове.
Всеки ден четем за нещастия, катастрофи, земетресения, наводнения, болести, избухнали вулкани, станали в различни краища по земята. В тези моменти ние трябва да мислим, че и ние заслужаваме да бъдем засегнати. Само Божията благост ни пази.
Защитени от нещастия и катастрофи, за сега, нашата безопасност се дължи на Божието чудно търпение и милост.
IIІ. Как трябва да посрещаме Божията благост? - С ПОКАЯНИЕ и БЛАГОДАРНОСТ! Но как така благостта да ни води към покаяние? Може би мислим, че Неговата строгост и наказание трябва да направят това?
Но Бог никога не започва с наказание, а с увещание и благост. Идва време, когато отхвърляме и погазваме поканата. Тогава Бог употребява и строгост.
Нека да си припомним за ап. Петър, за богатия риболов. Той е дълбоко трогнат и коленичи пред Исус и Му казва: „Иди си от мен, аз съм грешен човек. Намери си хора, по-добри от мене, по-достойни.”.
Младеж разказва, как едно дърво паднало върху него и едва не го убило. Там той предал сърцето си на Бога.
При пастира на една църква, идва рудничар и споделя с него, че в рудника е станало срутване на галерията и той е бил затрупан, но не бил убит. Кой го запази? – Бог! Тогава пастирът му казал: „Предай сега сърцето си на Бога, понеже Той те обича и спаси!”
Апостол Петър предупреждава християните да не мислят, че Божието търпение е мълчаливо съгласие с грешния начин на живот. Бог чака да дойдем до покаяние.
Исус търпи за нас дълго време. Но ще дойде ден, когато няма да ни търпи. Нека да си припомним притчата за смоковницата в Лука 13:6-9 - Той каза: „Отсечи я!” Но човекът каза: „Остави я за още една година.” Това не означава, че тя няма да бъде отсечена, но Той има за нас още малко търпение.
Божието търпение не е безкрайно! А има грешници, които ако не се покаят, така ще и да погинат. Който не се покае, се придвижва към катастрофа!
Исус каза: „Ако не се покаете, в греховете си ще умрете!”
На Голгота има демонстрация на Божието търпение. Какви адски мъки претърпя Христос, заради нас!
Но чашата на Божието дълго търпение може да прелее и тогава идва наказанието. Това избраха съвременниците на Ной и последва потоп. А какво да кажем за Содом и Гомор? А за Ерусалим през 70-та година?
● Ние ще застанем на съд. Бог ни обича и ни дава живот.Но не можем да живеем безотговорно, ще отговаряме за предоставените ни възможности и таланти.
Божието търпение и благост трябва да ни водят към покаяние и смирение.
● Божията благост е покана и за мен. Бог винаги започва с благост. Обаче, когато се изчерпи, тогава Той започва със строгост. Той е бърз при прощение, но е бавен при наказанието. При прощението се движи като с крила, а при наказанието е бавен като охлюв.
Гледах майка, която каза на детето си: „Докато преброя до три, ти трябва да бъдеш при мен!”. Започва да брои- 1,2, две и половина, две и три четвърти” И замълча. Защо? – От майчина любов.
Ние имаме време. Но какво е времето? Някои казват, че то е пари. Вярно ли е това?
Времето е случай, който Бог ни дава, за да се покаем. Това е една възможност да намерим Бога!
Бог има много време. Той може да чака. Той дава и на нас време за да обмислим нашето положение и да вземем решение.
Но, който отказва да приеме поканата да се покае и си играе с Бога, както казват децата: „На сляпа баба”, такъв човек не може да очаква нищо добро от Него. Който се гаври с Божията благост, няма да получи нищо добро от Бога.
Бог има един златен ключ за златна врата – Словото за да открие Себе Си. Той има и сребърен ключ за сребърна врата – мъдрост и успех. Но има и железен ключ за желязна врата- страданието. Тогава настъпва смъртта.
Това е равно на корабокрушение и е най-страшно. Но има нещо още по-страшно. Когато един от пътниците не иска да вземе спасителния пояс и скача във водата, той със сигурност ще се удави.
В същност, покаянието е свързано със свободата и вътрешно облекчение. Това малко хора го знаят.
Търговец на бижута отишъл в една къща, където му предложили златни пръстени и диаманти. Той ги купил и за да не прави впечатление, ги поставил в една малка кошница, а нея - в един сандък. Но до този сандък имало друг сандък, който приличал на първия, обаче бил пълен със старо желязо, приготвено за отпадъци.
Поръчали на един хамалин да занесе кошницата, поставена в сандъка, в къщата на търговеца. Когато хамалинът донася сандъка, търговецът вижда, че той е изпотен. Сандъкът бил. много тежък. Тогава разбира грешката и казва: „Приятелю, това не е моят сандък! Моят е лек, а ти, по погрешка, ми носиш сандъка със старото желязо.”
Това е разликата между тези, които служат на злото и между тези, които имат небесните богатства в сърцето си. Мир и тишина от една страна, а неспокойствие и несигурност, от друга.
Бог е благ и към неблагодарните и злите. Той е благ и към нас - и към теб и към мен. Но иска да отговаряме на благостта с любов, с благодарност и смирение.
Защо да бъдем, във война с Бога? Както Той ни протяга ръката си, за да се помирим, нека и ние му дадем възможност Той да направи жилище в нашите сърца.
● Какви са поуките за нас:
1.Като един мощен прожектор тези думи трябва да осветляват нашите сърца.
2.Бог е благ към две групи хора - нещо чудно. Знаем кои са злите и неблагодарните. Това са зли, по особен начин, но хора, които минават за добри. След като получат Божието благословение, не се сещат да Му благодарят.
3.Бог е благ и любезен, както към слабия, който очаква да получи нещо, така и към този, който е познал Силата на Неговата любов.
4. Когато някой ни направи зло, ние му желаем наказание и често го проклинаме. Но хората забравят, че Бог обича и него, търпи и чака, този човек да се покае.
Бог ЧАКА ВСИЧКИ, КОИТО ОЩЕ НА СА СЕ ОБЪРНАЛИ КЪМ НЕГО И ИСКА ВСИЧКИ ДА ГО ПРИЕМАТ, ЗА ДА БЪДАТ СПАСЕНИ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ. Амин
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Драги приятели на нашето семейство, „Христос възкресе!”
Сърдечно ви поздравяваме с увещанието, което възкръсналият Христос отправи към съмняващия се ученик Тома: „Не бъди невярващ, а вярващ!” Но Тома беше прав да не вярва във Възкресението. Как го потресе страшната трагедия на голгота! Нали видя, че любимият, свят Учител беше подло предаден, грозно опозорен, срамно оплют! Чу зловещите удари на чука да вбиват огромни пирони в блаженото, чисто тяло на Богочовека. Видя как Той умря и положиха тялото Му в каменен гроб, превалиха грамаден камък, съгледа ужасната римска стража и римския печат. И разбра, че всичко е свършено. Нещо рухна в душата му. Край на един красив, но празен блян.
Какво горчиво разочарование! А как очакваше Тома да се възцари Исус! И той да заеме министерски пост. Но какво стана! Победиха лицемерите, тържествуваха убийците, ликуваха предателите, сияеха подлеците. Вярно е, няма правда на земята! Наистина, лековерните жени и наивните ученици твърдят, че Исус възкръсна. Но Тома не вярва. Разумно ли е отново да се разочароват? Ако те излъже веднъж, лъжецът е виновен. Излъже ли те втори път, ти си виновен! Той е умен и не вярва. Може някой да се подиграва. Фантазьорите считат призраци за хора. Не, Тома не вярва!
Фарисеите, тези заклети врагове, не вярваха от омраза към Исус. Тома не вярва от любов към истината. Такова неверие, Христос лекува с близостта Си. Тома и Исус се срещнаха. И неверието се изпари. Замести го гранитната вяра. Като най-смел апостол, Тома разнесе благата вест за спасението на душата, чак до Индия, където умря мъченически. И днес той има там милиони последователи.
1. Не бъди невярващ! Душа без вяра е като тяло без кръв! Който вярва само на очите си,ходи с патерици. Вярата дава криле. И невярващият има знание, но не е по-правдив; разбира от изкуство, но не е по-радостен; мнозина го галят, но не става по-благороден. Невярващият само отрича. „Ако Бог намери способ да ни се открие по по-ясен начин, хората, все пак, ще намерят причина, за да оправдаят неверието си.” (Русо).
Една басня разказва: „Гълъбът се върнал от небето, където бил на посещение. Срещнал жерава, който стоял неподвижно в едно блато и му разказал за красотите в горния свят, като му предложил да го заведе там. Жеравът попитал: „На небето има ли жаби и змии?” – „Не видях.”, отговорил гълъбът. „Тогава, нямам желание да ходя на небето!”-отсякъл жеравът.”
„Защо има толкова много хора, които не вярват в Божествените истини? Дали защото не са доказани за тях? Не! Това е защото те не ги харесват.” (Паскал)
2. Но бъди вярващ! Два са източниците, които ни зареждат: знание и вяра. Знанието е ограничено. Волтер стене: „Колкото повече размишляваме, толкова повече се убеждаваме, че нищо не знаем.”. Лаплас допълня: „Което знаем, е ограничено, което не знаем, е безкрайно.”. Гьоте заключава: „Най-хубавото щастие за мислещия човек е да изследва това, което може, да се изследва, а това, което не може да се изследва, спокойно да уважава.”.
Знанието е сух хлебец, който може, до някъде, да нахрани разума, сърцето остава гладно. От тук и устремът да вярваме. „Душата чувства глад да вярва.” (Ст. Цвайг) Августин обяснява: „Че има природа, това виждаме. Че има Бог, това вярваме. Всички се нуждаят от вярата: щастливият – за да не се възгордее; лишеният от щастие – за да има опора; нещастният – за да не се провали.”
Сърцето се опира на вярата. Имаш ли сърце, имаш и вяра. Докато вярваш, имаш и сърце. Човек без вяра е безсърдечен. Любящият вярва в любовта. Чистият вярва в чистотата.
3.Що е вяра? Тя няма нищо общо с очакването Бог да изпълнява нашите прищевки, нито с мисълта, че можем да избегнем следствията на нашето безумие и престъпление. В я р а т а е смело и цялостно упование в Господа Исуса и приемане на спасението, което Той извоюва на Голготския кръст за душите ни. Тя е увереност, че Бог винаги ни дава най-доброто, възнаграждава и увенчава с успех добрите усилия и превръща неизбежното зло в извор на благословение. Тя ни учи, че Всесилният и Всемъдър Бог не прави грешки. Неговата святост не поощрява злото, а благостта Му възнаграждава доброто. Неговата милост прощава греха. Така приемаме сила да побеждаваме нашите грешни и порочни склонности, както и дребнавите и недостойни лични домогвания. Тя ни изпълва с дълбок вътрешен мир, щом ни смущава нашето безсилие и ограниченост пред безкрайните мирови и лични страдания. Вярата ни крепи и при смъртния час, защото сме уверени, че смъртта не е унищожение, нещо, което в природата изобщо не е познато, а е врата към съвършенството на вечността.
Братко, измъчват ли те съмнения, срещни Исус! Той отдавна търси среща с теб. За това възкръсна Той, за да бъде Господар на всички и твой Спасител. Прочисти от себичност представата си за Бога и от себелюбие, отношението си към ближния! Да молим Бога да ни дари, пропито с любов, послушание. „Вярата започва не там, където завършва разумът, а където завършва упорството.” (Г.Гайс)
Затова ела близо до Бога в молитва! Изучи живота на Исус в Новия завет! Открий Му своите най-съкровени нужди и копнежи! Изповядай Му греховете си! Предай Му волята си! И Той ще те освободи от съмнения и ще изпълни душата ти с лъчезарна светлина и всичко побеждаваща вяра. „Да вярваме силно, ще рече да побеждаваме наполовина.” (М.Горки)
Но да вярваме в живия и всемогъщ Господар на живота, да приемаме и притежаваме Неговата Бащина любов, значи да превъзмогнем всяка омраза и всеки страх, дори и пред смъртта. Това влива бодра свежест в сивото ежедневие и победна мощ при всяко положение на нашия кратък земен живот. А на познатия великденски поздрав да отговаряме с желязна увереност: НАИСТИНА ВЪЗКРЕСЕ!
Приемете братски привет от вашите предани и щастливо свързани в брак - Елзи и Симеон Д. Попови
април 1976 г.
