Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2019 04:21 - ДУХОВНОТО МЛЯКО
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 1828 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

„Пожелавайте, като новородени младенци,  чистото духовно мляко,

за да пораснете, чрез него към спасение.”

/ I.Петър. 2:2/

 

    Един от най-важните въпроси на живота е този за храната. Всички се нуждаем от питателна, здрава храна. Службата по хранене не се нарича: „Приятна храна”, а „Здрава храна”. И това е така, защото храната е основата на здравето и живота. Чрез нея организмът се изгражда и получава сила за работа.

    В една болница докарали от фронта безнадеждно болен войник. Повикали и майка му, за да го види преди да умре. Поразена от страшния вид на своя съвсем отслабнал син, тя седяла до леглото му, безсилна да му помогне. „Защо си тъй болен?”, го попитала нежно тя. „Мамо, стомахът ми нищо не приема. Всичко повръщам. За това съм толкова слаб.” А след малко той попитал: „Мамо, какво носиш в торбичката? Мирише много хубаво на нашия хляб.”. Тя тъжно въздъхнала и казала: „Ех, нямаше какво да ти донеса, не намерих нищо. И взех, че ти омесих един хляб. Ето, вземи го, само него нося.” И тя му подала хляба. Той го поел, отчупил си от него и хапнал един залък. Преглътнал и със страх чакал да види какво ще стане. Ще повърне ли пак. Но чудото станало! Стомахът приел майчиния хляб. Не го отхвърлил. Войникът скоро оздравял. Простият, здрав, селски хляб, го възвърнал към живота.

    Преди известно време в Мароко станало отравяне на маса селяни. Маслото за готвене било примесено с машинно масло. Колко много е важно да се приема здрава храна!

    1.Апостол Петър се обръща към наскоро повярвали християни. Той ги увещава: „…имайте силно желание за чистото духовно мляко…”  / I.Петър 2:2/ те са се покаяли и твърдо решили да следват Христос. Приели са водно кръщение. Започнали са нов живот. Но, все още, са като новородени деца. Може да са възрастни, но за вярата са още деца. Говори им за това, че те са Божии чада и чрез вяра са свързани с Бога, обаче още са слаби. Наистина в сърцата им блика чудна радост от връзката с Исус и могат да си помислят, че са много силни. Но не е така. Те трябва да растат и да заякват.

    2. Апостол Петър представя най-напред една важна забрана. „Отхвърлете злото!” То е отрова за душите ви. Вие не можете да растете, ако приемате злото. Веднъж бях на разходка в парка „Кьошкьовете”, и си набрах в малка кошничка много хубави червеникави гъби. Радостен се връщам, за да изненадам домашните си, когато пред дома, край реката, ме спря непознат мъж. „Какво носиш?”, ме попита той. „Малко гъби, да си похапнем.”, му отговорих. „Веднага да ги хвърлиш в реката! Те са много отровни.” Изгледах го внимателно и се уверих, че не се шегува. Хвърлих ги, но запазих една и щом се прибрах в къщи, погледнах цветната таблица и разбрах, че съм носел силно отровната гъба „Червена мухоморка”. Внимателно си измих ръцете и се замислих: „Нима е разумно да се храним с отрова?”.

    Но ние трябва да се храним, организмът ни се нуждае, ежедневно от храна. И ние трябва  да му я доставяме. А мнозина отхвърлят здравата храна и приемат нездравословна, пълна с химикали, направо отровна! Като отровна храна са също така и лошите книги, лошите дела, лошите разговори, лошите мисли. Трябва да ги отхвърлим. Злоба, лукавщина, лицемерие, одумване, това са все отрови, които трябва да премахнем от живота си.

    В градината имаме рози. Понякога гледам, някоя роза линее, не расте както трябва. И виждам, че от корена-дивачка, са израснали много и силни издънки-леторасли. Те отнемат соковете на растението и затова то страда. Веднага вземам големия нож и ги изрязвам от основи. Така и ние трябва да направим с всички отрови и вредни за духовния живот неща. Трябва да се изрежат! Без милост. Да се изкоренят и унищожат.

    3. Апостол Петър излиза с едно  бащино увещание: „Пожелайте чистото духовно мляко!”. Блажени сте, щом усещате глад. Това е доказателство, че сте здрави. Който няма апетит, е болен и трябва да вземе мерки, за да се възвърне апетитът му. Млякото е най-важната храна за детския организъм. Съдържа всичко необходимо за него. Главно белтък. А детският организъм се нуждае четири пъти повече от белтъчини, отколкото възрастния. Млякото е и противоотрова. В химическите заводи, на работниците се дава мляко, като противодействие на отровите, които те дишат там.

    Има два вида живот: земен и вечен. Има два вида храна: телесна и духовна. Апостол Петър говори за духовната храна на душата. Ние се храним три пъти на ден. Дишаме 29 000 пъти на ден. Това е за тялото. Какво правим за душата? Духовният живот не може без духовна храна.

    4. Кое е духовното мляко? То е Божието Слово. Блажени Августин пише: „Душата е по природа християнка. Затова е за нея най-естествено да се храни със Словото, което е духовното мляко.”. Естествено е да се вглъбява в духовните истини и така да приема нови духовни сили. Ако оприличим Словото на градина, ние късаме благоуханни цветя, за да пълним живота си с небесни аромати. Няма друга книга, като Словото Божие. Затова Исус ни увещава: „Изпитвайте Писанията!”. Всички земни радости са нищо в сравнение с радостта, която преживяваме, щом приемаме духовната сила от страниците на Святото Писание. В него откриваме Господа Исуса. Той е главното съдържание на тази свещена книга. А главна цел на духовния живот е да познаем Него.

    Един китаец попитал мисионера, който разнасял Божието слово: „Защо все за Исус говорите? Един, два пъти, разбирам, а то, все за Исус и за нищо друго.”. Мисионерът го запитал: „Ти тази сутрин какво закусва?” – „Ориз.” „Снощи какво вечеря?” –„Ориз.” „Вчера какво обядва?” – „Ориз.” „Е-е-е, все ориз, ориз, ориз. Защо така?” –„Ами защото оризът е най-добър и ми дава сили за да се трудя.” „Така е и с нас.”, казал мисионерът. „Ние говорим за Исус, защото Той е най-добрият и ни дава сили за нашия, всекидневен живот.

    Исус е Бог, облечен в плът. С Него небето слезе на земята във видим лик. От тогава и земните неща имат ясно небесно съдържание. Земният хляб ни говори за небесния. Земното мляко ни напомня за духовното. И е чудно, че има такъв голям глад за този небесен хляб-Словото. Библията е преведена, като цяло, и части от нея, на повече от 1530 езика и наречия. И се пласира вече ежегодно от  40 милиона екземпляра. Има ли друг такъв прецедент някъде?

    Един книжар продавал Библията във влак. От купе на купе, той предлагал Светото писание на пътниците. Един пътник попитал колко Библии носи със себе си книжарят и щом той му казал, че са пет, онзи ги купил всичките, отворил прозореца и яростно ги хвърлил. Книжарят само въздъхнал и отминал по-нататък. След няколко седмици, книжарят минал пак по тези места, но този път пеша, като предлагал Божието слово на кантонерите по ж.п. линията. Но още, щом показал първата книга, хората възкликнали: „О, но това са същите книги, които намерихме покрай линията и сега ги четем всеки ден!” Бог си служи не само с вярващите, но и с враговете Си.

    Много е важно да не притъпим желанието, охотата си за истината. Да не прибавяме човешки схващания към Божиите. Само една капка петрол разваля вкуса на цял литър мляко. Да четем Словото със страхопочитание, с молитва за повече яснота, със смирение, поставяйки себе си под Неговия авторитет, с размишление за това, което То иска да ни каже в момента, с очакване за повече духовна светлина, с желание и готовност да Го дадем и на други.

    Един проповедник посещавал болна сестра от църквата. Тя живеела с дълбока вяра, но съпругът й бил безбожен. Той, обаче, не пречел на пастира да идва при жена му, но излизал навън, за да не чува разговора. Когато наближила смъртта, съпругата повикала мъжа си, извадила изпод възглавницата си Библията и го попитала: „Какво е това?” –„Ами твоята Библия.”, казал той. „Да! Но тя е моето съкровище. Аз си отивам. А там, при моя Спасител, тя няма да ми трябва. Дай ми сега ръцете си!”, и поставила Библията върху дланите му. „Защо ми даваш твоята Библия?”, запитал той изумен. „Завещавам я на теб. Нека тя вече бъде твоята Библия! Аз я имам от Бога, а сега ти я връчвам и искам да ми обещаеш, че ще я четеш.” „Обещавам, мила.”, казал през сълзи той. Скоро тя починала. След три седмици човекът посетил проповедника и казал, плачейки: „Всяка дума от Библията е писана за мен. Дойдох да ме приемете в църквата и ми посочите мястото, където жена ми седеше.” Той плакал, а ангелите на небето се радвали.

    5. Апостол Петър дава едно чудно обяснение – „Вие ще пораснете!”. Като приемате духовното мляко, вие растете. Разбира се, трябва да го приемате с охота. Има хора, които никога не са гладни. На трапезата все се мусят. Яденето е или много солено, или е безсолно или сурово или препечено. Но я го дайте на един работник, който цял ден се е трудил и не е ял. Всичко ще омете без остатък. Който редовно посещава богослужението, доказва, че има духовен глад. Нека да поддържаме това състояние, за да живеем.

    „Пожелавайте” ни съветва апостолът. Ние не сме принудени да търсим духовното мляко. Малкото дете не го купува, не го търси. То само пожелава, изплаква и майката веднага го кърми.

    Млякото е храна. Ежедневна, неомръзваща, винаги необходима. В едно семейство живеели брат и сестра в радостна хармония. Само едно не харесвал братът. Сестра му всяка неделя отивала на църква и той я запитал: „Какво толкова има там, какво ново научаваш, че постоянно ходиш?”. „Аз не отивам там, за да чуя нещо ново, а да храня душата си. Нали ние всеки ден закусваме с мляко, хляб и сирене и не ни омръзва. Така и аз чувам в църквата същите небесни истини. Но те хранят душата ми.”, отговорила тя.

    Нещо дълбоко трогателно е да наблюдаваме как майка кърми рожбата си. Това е за мен образа на моята майка, която така ме е кърмила. Каква нежна любов ни се представя тук! Майката притиска детето си до тялото си и то приема майчиното мляко с радостна наслада. Не е чудно, че връзката и любовта между майка и дете нямат подобни на себе си на земята. Така и ние, като четем Словото, чувстваме се прегърнати от Небесния Отец, окръжени от Неговия Дух. Имаме дълбоката увереност, че Той говори лично на нас и ние приемаме Неговите увещания с дълбока духовна наслада.

    Учените са доказали, че който се храни само със свинско месо, започва да прилича на свиня. Който употребява само говеждо месо, заприличва на говедо. Затова не е чудно, че който се храни с небесна храна, прилича на небесен жител. Приемайки небесното мляко, ние приемаме Божествено естество. Тогава мислите, чувствата, думите, делата, ни стават небесни. Някой  е казал: „Библията е небето, изразено в думи.”. Затова, който я чете, приема небето в себе си.

    По западните брегове на Централна Африка расте растението „Тами”. Плодовете му приличат на шипката. Но са снабдени с особено приятна и трайна сладост. Щом човек изяде един плод, през целия ден чувства сладостта му. И всичко, което яде тогава, също става със сладък вкус.

    Такова нещо е и Словото за душата. То придава на целия живот сладост и приятност. Стига да го приемаме.

    Един ловец навлязъл дълбоко в гората и седнал да си отпочине под голям красив дъб. Като се удивявал на хубостта му, той видял как една катеричка събира плодовете на дъба – желъдите, и ги носи в хралупата си. И си казал: „Ето тази катеричка напълно използва дъба. Храни се от желъдите му, играе по клоните му и живее в него.”. това трябва да бъде и Словото за нас!

    Един селянин, седнал пред дома си, четял Библията. Доближил до него учен човек и му казал: „Тази книга не е за теб! Ти не разбираш всичко в нея. Трябва да ти я обясни някой, който повече разбира.” Селянинът отговорил: „Но аз разбирам в нея много неща. А това, което не разбирам, не ми вреди. И, най-вече, аз предпочитам да се държа за извора. Освен това, от къде ще почерпят учените знанията си? Пак от Библията!”.

    6. Словото дава сила, за да не се отчаем при изпитания. При едно сражение между католици и протестанти, през 1531 г. загинал реформатора Улрих Цвингли.  Запитали жена му как понася тази загуба. А тя отговорила: „Аз загубих не само мъжа си, но и сина си,  брат си, зет си и мъжа на сестра си. Всичко пет души в един ден! Но Словото ми дава утеха!”.

    Пророк Йеремия бил човек с най-тежки страдания. Трябвало да проповядва против всички, против народа, против свещениците, против князете, против царя. За това бил мразен от всички и постоянно го гонили. Но той намерил Словото и го „изял”, както се изразява той, сам, и тогава получил сладост и сили. И Христос победи изкусителя, чрез силата на Словото.

    Преди години майсторите наемаха чираци, които учеха занаята, но биваха експлоатирани крайно, ужасно много. Такъв един чирак живеел при майстора си и трябвало да става всеки ден в 6 часа, за да започне работа в 7. Момчето повярвало в Бога и имало горещото желание да чете Словото. Затова решило да става в 5 часа, сутринта, но майсторът казал: „Всичкото ти време е за мен! Щом ще ставаш в 5, ще започваш работа в 6 часа.” Тогава момчето започнало да става в 4 часа, за да може да чете Словото. Но майсторът пак не се съгласил. Наредил чиракът му да започва работа в 5 часа. Момчето започнало да става в 3 часа. Тогава майсторът отстъпил и се признал за победен. Отменил всичко, върнал старото работно време – от 7 часа и оставил младежа на мира. Словото победило.

    Който чете с наслада Словото, няма желание да чете блудкави романи.

    7. Словото дава сили да сторим нещо за Христа. Когато учениците молеха Исус да яде с тях от храната им,, Той каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело.” (Йоан 4:34). Когато вършим нещо за Христа, ние преживяваме труда си, като духовна храна. Тази наша работа предизвиква дълбока радост. А радостта е чудна храна за душата.

    От Голготския кръст Господ Исус извика: „Жаден Съм!” (Йоан 19:28). Естествено, това бе Неговата телесна жажда, поради загубата на много кръв. Но тук имаме и Неговата духовна жажда да спечели човечеството за Своя небесен Отец. И затова Той, с готовност, прие жестоката мъченическа смърт. Готови ли сме и ние да сторим нещо за Него? Ако да, и ние приемаме чудна духовна храна. 

    Заключение. Затова нека да ценим Словото. Да го изучаваме с желание, с жажда. Както скъперникът се нахвърля върху златото, така и ние да очакваме да получим повече бисери от Библията. Защото Словото е желано повече от най-чистото злато. „…по–желани от злато…”(Псалом 19:10). Да се стараем да изучаваме цели пасажи наизуст – това е много ценно и полезно. Защото в тихи минути можем да си повтаряме тези истини, които стават в нас извор на живот. Един ден е възможно да нямаме случай да притежаваме Словото. Тогава ще черпим сили от тези запомнени откъси от Библията, които сме научили сега.

 

Шумен, февруари 1976 г.
Пастор Симеон Попов





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446292
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031