Глава Трета

 
 Защо Исус трябваше да умре на кръста? Може би се чудиш защо Исус трябваше да умре за нас, за да ни бъдат простени греховете и да имаме вечен живот. Знам, че често съм искал да има друг начин  Исус да ни спаси, но не е имало. Колко съм благодарен Нему за това, че е положил живота Си за мен! Когато Бог създаде този свят, той беше съвършен и без недостатък или грях. Адам и Ева живеели в Едемската градина и всеки ден общували с Господа. Нямало болест, нямало болка, нямало смърт. Бог им дал свободната воля - способността да избират за себе си това, което искат да правят. Бог не  създал кукли, марионетки. Той искал децата Му да Му служат и да Му се подчиняват, защото Го обичали. Бог  дал на Адам и Ева пълна власт над Своето творение с една единствена заповед. Бог казал на Адам, да не яде от дървото на познанието на доброто и злото.  (Битие 2:17)  Забраненият плод Тогава Сатана, под формата на змия, отишъл при Ева, така както четем в Битие 3 и я попитал: „ Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева отговорила, казвайки: „От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.“ Сатана отвърнал на Ева с лъжа, заявявайки, че Бог нямал пред вид това, което казал. „Никак няма да умрете“. Той ѝ нашепнал, че ако яде от плода на дървото „ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.“



Дяволът  казал, че ще бъдат като  Бога, след което я подтикнал да яде от плода. Като нов вярващ, трябва да си наясно със стратегиите на дявола. Той не каза директно на Ева да не се покори на Бога. Той първо пося съмнение в нейното сърце по отношение на  Божията честност и Неговата доброта. Оттам, тя трябваше да направи една кратка стъпка към непокорството. По-нататък в книгата ще говорим повече за изкушението, но искам да те насърча да пазиш ума и сърцето си от съмнение и неверие. Ева повярвала в лъжата и се предала на изкушението. После тя убедила и Адам да не се подчини на Бога и да яде от забранения плод. В резултат на тяхното непокорство грехът влязъл в този свят. Бог никога не е искал Неговото творение да преживее последиците от греха, но Той искаше то да има свободна воля и да е способно да взема свои собствени решения. Бог не направи  Адам и Ева марионетки.  



Той не искаше хората да се покланят или да Му се подчиняват, защото  имаха привързани към тях конци, които можеше да подръпва и да казва: „Сега е време да Ми се поклоните!“ Когато Адам и Ева използвали свободната си воля да не се подчиняват на Бога, грехът дошъл на този свят. По този начин дошла и болестта, тъгата, всички форми на злото и дори смъртта. И не само, че физическата смърт дошла на света, но по-важното е, че настъпила духовната смърт и вечното отделяне от Бога стават краят на всички, които не познават Христос като свой Спасител и Господ.  Проливането на кръв    Поради греха си Адам и Ева вече не можели да бъдат в Божието Присъствие, затова били изгонени от Едемската градина.



Времето течяло и поколенията отминавали. Но Бог имал план! Плана на Бог бил, че ще настъпи ден, когато в Неговото Божествено време Той ще изпрати своя съвършен Син на тази земя, за да умре, така че чрез Неговата кръв Бог да прости греховете ни. Не знам защо Бог е установил проливането на кръв като метод за прощение на греховете, но Той го направи. В Евреи 9:22 четем: „по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.“ Казано просто, грехът донесе смърт, а животът е в кръвта, така че духовният живот се възстановява чрез кръвна жертва.



В случая на Исус, жертвата осигури нашето спасение веднъж и завинаги и то е за всички онези, които вярват. Единственият начин да се примирим с Бога е чрез кръвна жертва, за да извършим умилостивение за нашите беззакония и грехове. „Изкупление“ означава „покриване“ или „очистване“. Когато грешим, едно просто „съжалявам“ не е достатъчно. Трябва да има справедливо наказание, чрез което грехът да бъде покрит и очистен.  Принасянето на кръвни жертви От най-старите книги в Стария завет Божиите хора получили много специфични насоки за това как да принасят животни в жертва на Бога, за да изкупват греховете си.



Бог установил с тях завет, свято неотменимо обещание, че ако те предложат кръвната жертва на животни за своите грехове, Той ще им прости. Тяхната жертва трябвала да им струва нещо - това била истинска жертви. Имало много видове жертви, принесени на Бога за много различни цели. Някои били за очистване на греха. Други -  за вина.  Приносите за всеизгаряне означавали посвещение на Бога. И дори имало жертви за приятелство. Тази идея за жертвоприношения на животни може да изглежда доста странна на съвременното общество; въпреки това, то е постановено  от Бога. Но в края на краищата се оказало, че нямало такава жертва, която би могла да бъде достатъчно голяма и важна, за да заплати напълно за греха ни. Жертвоприношенията и принасянето на дарове на Бога било  ежедневен обичай, който продължил стотици години.



Но Писанието ни казва, че Заветът бил недостатъчен, за да изкупи греха.   „Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.  А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет“ (Евреи 8:7-8).  Нов Завет Благодарение на голямата Му любов и милост, Бог пожела да установи нов Завет. Сам Бог щеше да плати най-високата цена и щеше принесе най-висшата жертва. Той щеше да изпрати Своя единствен Единороден Син, Исус, на света. Исус дойде да поеме греха на целия свят. С Неговата съвършена, скъпоценна кръв, пролята на кръста на Голгота, Той умря с нашата смърт, смъртта, която ние трябваше да понесем и плати нашият дълг.



Исус стана последната жертва на Бога. Неговата задача не беше лесна. Той трябваше да напусне дома си на небето, да дойде на земята и да вземе плът и кръв под формата на мъж. После трябваше да умре с една от най-болезнените и мъчителни смърти, от които някой можеше да умре. Дори и миг преди войниците да дойдат да разпнат Исус, той се зачуди дали нямаше някакъв друг начин. Отвъд  физическата болка тегнеше знанието, че греховете на целия свят ще се стоварят върху Него. Той знаеше, че грехът ни отделя от Бога и мисълта, че Той ще бъде отделен от Своя Небесен Отец през онези часове на кръста, е почти непоносима. Той се моли и попита Своя Отец, дали има някакъв начин да избегне страданието и унижението на кръста.  Но Исус завърши молитвата Си, казвайки: „не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“ (Марк 14:35-36).



Толкова съм благодарен, че Исус се покори на волята на Отца.  Ако не беше го направил, ние все още щяхме да бъдем приковани към нашите грехове и без каквато и да е надежда. Апостол Павел написа: „Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:7-8). Когато Исус висеше на кръста, тъмнина падна над земята, докато Исус буквално взе греховете на света (и наказанието, и срама) върху Себе Си. Бог не може да гледа на греха и Исус чувстваше, че присъствието на Отец Му Го е напуснало. В този момент на мъчително разделение между Исус и Отец, Той извика, изпитвайки сърцераздирателна болка и страдание: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46-54).



И тогава всичко свърши. Исус плати за НАШЕТО изкупление със собствената СИ кръв; тогава той умря на този жесток кръст. Каква огромна цена  плати Христос за нашите грехове. Бог ни обича толкова много, че беше готов да пожертва Своя скъп Син, за да можем да прекараме вечността в Небето. Насърчавам ви да прочете Евреи (глави 8 и 9), за да научите повече за свещеничеството на Христос и завета, който Той е сключил с нас чрез проливането на  кръвта Си.  Раздраната завеса В деня на Исус юдеите се събраха, за да се поклонят на Бог в храма в Ерусалим. Вътре в Храма имаше голяма завеса, която разделяше външната стая от Светая Светих.



 
Светая Светих е мястото, където първосвещеникът поръсвал кръвта от принесените в жертва животни на Божия олтар за себе си и за хората, като „изкупление” за греховете им. Не кой бъде можел да влезе в това свято място, защото Божието Присъствие обитавало там. Само първосвещеникът е имал разрешение от Бог да влезе в това Най-свято Място, като му  било позволено да влиза там само веднъж годишно в Деня на умилостивението. Според Талмуда, книга, съдържаща свещени еврейски писания, когато първосвещеникът влезел в стаята, за да принесе жертвата на Бога, той трябвало да носи роба с камбанки, закачени по края на робата  и въже, завързано около крака му. Това може да звучи смешно, но имало причина  той се облича по този начин. Звукът на камбанките бил предназначен за хората, чакащи отвън. Ако чуели тяхното звънене, знаели, че свещеникът все още се движи и е жив. Още повече - звукът от звъненето на камбанките означавал, че Бог е получил и приел тяхната жертва и принос.




Как така са  знаели? Защото присъствието на Всемогъщия Бог щяло да слезе върху свещеника толкова силно, че свещеникът буквално и физически се тресял в Неговото присъствие. Точно това треперене карало камбанките на края на дрехите на свещеника да звънят. Това звънене,  позволявало на онзи, който принася жертвата и приноса, да бъде сигурен, че Бог ги е приел. Ако приноса и жертвата направени от  човека не били приемливи, Божието присъствие нямало да слезе върху свещеника, а камбанките на дрехите му нямало да зазвънят. Или, ако свещеникът бил нечист или сърцето му не  било право пред Бога, жертвата не бивала приета, а свещеникът щял да строполи мъртъв на земята! Тъй като хората отвън не можели да влязат в Светая Светих, без да погинат, въжето им позволявало да издърпат тялото на свещеника от святото място.



Това не е работа, която би ме направил щастлив, нито пък искам да съм живял по онова време.  Бог имал план за Своя народ, по-проникновен, по-личен план, който стана възможен чрез Неговия Син Исус. Когато Исус положи живота Си за нас, Той беше последната жертва, съвършена и непорочна. Кръвта Му покрива греха на целия свят. Когато умря, завесата в скинията беше разкъсана от горе до долу. Беше невъзможно някой да  разкъса тази завеса. Тя е описана, казвайки ни, че е била с дебелина на „ръката“. Това е  дебелина от 4 - 6 инча ... дебелина от тъкани! Само самата Божия ръка, слизаща от небето, може да разкъса завесата на две. Това е толкова важно, защото от другата страна на тази завеса е мястото, където Божието Присъствие преди това обитавало на земята. Смъртта на Исус не само плати за нашите грехове и донесе прошка и вечен живот на небето, но ни даде пряк достъп до Бога и това направи пътя за буквалното присъствие на Бога да пребивава във всеки последовател на Христос.



Днес,  ние нямаме нужда от  свещеник, който да застане между нас и Христос, защото Исус стана наш Първосвещеник. Ние не трябва да разчитаме на някой друг, който да търси Бог за  нас. Сега има много по-добър начин. Бог искаше лична връзка с всяко от Своите деца. Той желае да ходи и разговаря с тях, както правеше с Адам и Ева. Поради Неговата жертвена смърт на кръста и проливането на Неговата кръв, когато Той е наш Спасител и Господ, ние можем да дойдем при Господа точно такива каквито сме. Каква привилегия имаме сега - да дойдем в самото Присъствие на Всевишния Бог! Докато Го прославяме и Му се покланяме, можем да влезем направо в Светая Светих, без да имаме пришити камбанки по  дрехите си и без въже, вързано за нашия крак. Ние можем да дойдем пред Него и да издигнем молитвите си пред Неговия трон на Небето! Можем да ходим и да говорим с нашия Спасител и велик Първосвещеник, Който  отвори път за нас да „се доближим до Неговия трон на благодат с увереност” и да общуваме като приятели както сега, така и завинаги. Сега, вместо да принасяме безкрайните жертви на бикове и кози за „изкупление“, ние идваме при Христос, предлагайки „жертва на хвала“. Слава на Бога за новия Завет!