Постинг
09.04.2019 02:22 -
БЯХ УДАРЕН ОТ ТОК И ОТИДОХ В АДА
БЯХ УДАРЕН ОТ ТОК И ОТИДОХ В АДА
Исус го направи!
Разказва: Тим ЛаФонд
(Източник: http://www.precious-testimonies.com/Hope_Encouragement/f-j/GoingToHellLaFond.htm)
Значи, не ви пука, че ще отидете в Ада? Може би трябва да се замислите отново по този въпрос.
Искам да ви разкажа своето лично свидетелство за това как умрях и отидох в Ада. Искам да споделя с вас какво точно се случи и как се озовах хвърлен във „външната тъмнина“. Ето какво стана: „Виках! Крещях с цяло гърло: „БОЖЕ, ПОМОГНИ МИ! Беше 27 януари 1977 г.
Желая да спомена някои детайли от миналото си преди това, което преживях. Първите 27 години от живота ми преминаха у дома с моето семейство, които са католици. 12 години учих и в католическо училище. Една от моите любими монахини беше сестра Мария Елизабет. Веднъж тя ми каза, че никоя от останалите монахини, нито, който и да е от учителите ме харесвал, освен нея. Поради тези нейни думи, тя си остана моята любимка завинаги. Към нея изпитвах силно уважение, но останалите не означаваха нищо за мен.
Завърших училище през 1968. През лятото на същата година за първи път опитах марихуана. После започнах да употребявам и хашиш, PCP или наричан още „ангелски прах, THC, Mescaline и LSD. Заедно с наркотиците, които приемах, обичах да пия бира или вино.
През 1974 г. компанията, за която работех в Охайо, започна да стачкува. Стачката продължи чак до ранна есен. Изкарах задължителната една седмица в стачния кордон и отпраших с колата към къщата на майка ми в Чебойгън Ривър в Мичигън, в очакване на стачката да приключи.
Един уикенд, докато се дрогирах с LSD, започнах да халюцинирам и ме обзе ужасна параноя. Обикновено, след като купона свършеше, през остатъка на нощта аз отивах на дока, сядах и започвах да ловя риба, като обаче продължавах да се дрогирам. Но точно тази нощ, просто не можех да съсредоточа вниманието си върху нищо, така че се прибрах вкъщи и си легнах. Бях толкова уплашен от заливащата ме параноя, че губех ума си. Спомням си обаче, че помолих Бог да не позволява да полудея!
Следващата седмица, в петък, майка ми ми каза: „Миналият уикенд ти наистина беше много пиян!“ Попитах я защо ми напомня това, а тя отговори: „Около 3:30 се събудих и отидох в стаята ти, за да видя как си. Не можех да разбера дали дишаш или не. Седнах на леглото ти, навеждайки се над теб, за да се уверя, че си добре. Изведнъж ти ме сграбчи за шията и започна да ме душиш. Не можех да се освободя от твоята хватка и колкото повече се борех с теб, толкова по-силно започваше да ме стискаш за шията. Не можех да промълвя и дума, а ти само повтаряше: „Мамо, това ти ли си? Ти ли си, мамо?" и накрая ме пусна. Бях останала без дъх, така съм че припаднала върху теб там на леглото, докато не се свестих и не успях да възвърна дъха и силите си!
Днес съм сигурен, че семейството ми никога нямаше да ми прости, ако Бог не се беше намесил през тази лятна нощ, нито пък аз самият щях да си простя, ако бях удушил майка си, докато бях под влиянието на алкохол и наркотици, без да осъзнавах какво вършех! Бях най-малкото от седемте деца в семейството ми, като всички ме считаха за Черната Овца, какъвто всъщност и бях. Благодаря на Бога, защото това беше последната нощ, през която употребих Mescaline или LSD!
През следващите две години продължих да пуша марихуана. Също станах зависим и към наркотика „спийд“ или „белите кръстове“, както някои го наричаха, без да осъзнавам, че Бог ме привличаше по-близо към Себе Си и Своята Слава, за да не бъда никога повече същият човек! Целият си живот го бях изживял за себе си, за своето его, за фиестите и всичко, което бях вършил беше грях, грях, грях и грях. (По-късно разбрах, че Святият Дух ме беше напътствал, въпреки че не Го познавах! Бях голям пакостник!)
А сега, нека ви разкажа какво се случи на 27 януари 1977 г. и как се озовах в Ада.
Живеех в Кълъмбъс, щата Охайо. Правех пожарни камиони за Sutphen Fire Equipment Corporation в Дъблин. Работех там от около 4 години. Беше петък, към 2:30 след обед. Сглобявахме вратите на пожарните коли, като пробивахме дупки в тях. Джил, мой колега и приятел взимаше вратите и ги поставяше на матрицата за пробиване на дупки. Аз ги хващах и ги подреждах една след друга на пресата, след което ги пусках. Той натискаше един педал с крака си и машината пробиваше дупка във вратата.
Беше типичен зимен ден. Бяха вкарали метален материал отвън, който беше покрит със сняг. Разбира се, снега започна да се топи и ние се озовахме в малко езерце. Това не ни притесни изобщо - иначе бихме спрели работния процес и излезли от там, докато пода не изсъхнеше.
Слагах лявата си ръка върху купчината метал, стоварен от ляво на мен, след което я отдръпвах от метала, а с дясната си ръка хващах колелото на машината, което завъртах, за да пробие дупка във вратата, където щеше да бъде ключалката. Повтарях този процес, мислейки, че машината беше заземена. Но всъщност не беше ... както и установихме по-късно.
Това се случи следобед, докато останалите работници във фабриката също изпълняваха възложените им задачи. Понякога се налагаше те да се обръщат с гръб към мен, докато работеха. Инцидентът стана точно в такъв момент, а и Джил не беше на работното си място.
В един момент докоснах купчината метал с лявата си ръка, като в същото време хванах колелото на машината с дясната, затваряйки по този начин електрическата верига, превръщайки се в „земята“ в нея. Електричеството премина през мен, като отлепи краката ми от земята - съкрати мускулите ми и огъна краката ми назад. На мига осъзнах, че бях ударен от ток, но въпреки това можех да видя всичко, което се случваше в работилницита, от платформата, на която се намирах. Никой не беше разбрал, че ме беше ударил ток.
Докато тока протичаше през мен в стил „разпятие“, т.е. електричеството преминаваше право през мен, скоро след това, аз видях как духа ми напусна моето тяло. За части от секундата се озовах в Ада!
По онова време, аз не знаех нищо за Библията. Не бях нито религиозен, нито Християнин. Даже не познавах никакви Християни. Просто някак си знаех, че съм хвърлен във външната тъмнина. Чух най-ужасяващите, страховити, причинени от болка и страдание писъци и крясъци, които можете да си представите. Чувах ги отново и отново, и въпреки че не виждах кой пищи, самият аз пищях и виках поради страха, който изпитвах само от чуването на тези страшни крясъци и от това, което ме очакваше.
ГРЕХОВЕТЕ МИ МЕ ИЗМЪЧВАХА В АДА!!!
Греховете ми ме караха да страдам, докато се намирах на това ужасно място. Видях всичките си грехове, които преминаха пред мен като на голям филмов екран, от дясно на ляво, прожектирани един по един, чак докато бях на 5 годинки. При всеки грях, който се откриваше пред очите ми аз започвах да крещя от неописума мъка и страдание!
Когато това се случи, аз бях млад мъж на 27 години. Пред мен преминаха всичките ми грехове в ярки, живи цветове, а аз крещях от раздираща болка и мъка, при всеки един от тях. Видях най-първият грях, който бях извършил. Тогава бях само на 5. Това беше грехът на непокорството - неуважение към родителите ми. Майка ми каза: „Момчета, не искам да ядете тези маршмелоус (бел.пр. - вид бонбони). Ще ги препечем над огъня тази вечер, когато се съберем цялото семейство.“ Майка ми ни хвана, мен и брат ми Клиф, криейки се зад един пън в задния двор на къщата ни във Фармингтън, щата Мичигън, докато лакомо се тъпчехме с бонбоните. Това не беше греха убийство или изнасилване, или който и да е грях, считан от света за ужасен, а просто едно непослушание и непокорство. Това беше последният от един дълъг списък грехове, който ми беше показан. Видях грях след грях, след грях ... При всеки грях, аз закрещявах от мъка! Болката от тази мъка и страдание не може да бъде описана с човешки думи.
Обикновено хората ми задават въпроса: „Колко време беше там?“ Ами ... на мен ми се стори цяла вечност. Толкова дълго ми се стори! Не мога точно да ви кажа колко време прекарах там, но едно знам със сигурност - никога повече не искам да се върна на това място!
Освен писъците и крясъците на хората, причинени от страданията, в Ада имаше и демони. Да, демоните съществуват! Можех да видя техните гротескни, уродливи лица. Те се приближаваха към мен и ми се подиграваха с презрителна насмешка и ирония, всявайки неописуем страх и ужас в мен ... ревейки право в лицето ми със силен глас: „Падна ни в ръцете сега!" Те се смееха и ме вземаха на подбив, казвайки: „Изиграхме те! Падна ни!“ ... а думите им бяха последвани от противен, зъл смях.
Докато всичко това се случваше, аз започнах да осъзнавам, че съм бил духовно сляп ... заслепен, мамен през целия си живот за действителната реалност, че има зли духове, които ни лъжат и заблуждават, без да осъзнаваме това ... че демоните действат и работят под командването на Сатана ... но най-лошото е, че има ад и че той е ... буквален ... реален, където хората са измъчвани заради греховете си, защото не са приели прошката, която Бог им дава чрез Господа Исуса Христа - Исус Христос, Който понесе наказанието за нашите грехове, умирайки на Голготският кръст, за да бъдем ние човеците простени и за да не страдаме заради греховете си когато умрем така, както аз страдах в този момент.
И още по-лошо - докато бях там аз осъзнах, че няма надежда, НЯМА НАДЕЖДА ДА ВИДИШ БОГА НИКОГА ПОВЕЧЕ! ... а само едно вечно страдание; страдание през цялата вечност, поради греховете, които бях сторил. Никаква безднадеждност в този живот не може да се сравни с чувството на безнадеждност, което изпитвах в Ада. Но въпреки това, в своето отчайващо, безнадеждно състояние, някак си успях да извикам към Бога, умолявайки Го: „О, Боже, помогни ми! И пак: „О, Боже, помогни ми!
И тук настъпи момента, който беше едновременно и потресаващ и изумителен! При последният ми вик за помощ, отправен към Бога, аз усетих как Божията десница се протегна към мен и докосна рамото ми. Бог е навсякъде! Библията ни казва така. Той е и на Небето и на земята, и дори в Ада, ако поиска. Аз съм сигурен и толкова радостен ... не мога да го опиша с думи ... че Бог искаше да бъде там в този момент за МЕН! Той чу молбата ми. Десницата на Господа ме докосна. Усетих Неговите пръсти на рамото си и как Той ме издърпа от Ада. Той ме освободи не само от мъките на Ада, но и от електричеството, което премина през тялото ми!
Един от моите колеги, Джо, който беше отговорен за безопасността на работното ни място, беше на около 150 метра от мен, чак на другият край на работилницата. Той ме беше чул да крещя, но не знаел кой точно крещи, нито беше чул думите, които съм крещял: „Боже, помогни ми!“ Тогава започнал да разпитва работниците: „Кой е този, който се е разкрещял така?“, а те извикали: „Тим!“ Той бързо се приближи към мен и ме запита: „Защо изкрещя така?“
Отговорих: „Джо, тази машина ме ухапа! Удари ме ток!“
Той възкликна: „Тим, това беше най-ужасяващият, неистов вик, който някога съм чувал! Беше като писък, който сякаш идваше от Ада!“ (Разбирате ли - той не ме беше чул да викам: „Боже, помогни ми!, докато аз действително бях в Ада, бидейки измъчван от греховете си, които преминаваха пред погледа ми и от подигравките на демоните, и от безнадеждните писъци на хората, страдащи там. Джо беше чул само моят ужасяващ вик!)
Докато се намирах в изпълнената с болка и мъчения външна тъмнина, момента, в който Божията десница ме докосна по лявото рамо, аз видях как духа ми на мига се върна в тялото ми и аз се върнах към живота. Благодарност и слава на Бога, че ме докосна! Бях освободен от електричеството, въпреки че бях изхвърлен на 12-15 фута от мястото, където ме беше ударил тока, правейки две салта във въздуха преди да се стоваря на земята. Лявото ми коляно се беше ударило в ръба на една количка, карайки гумите на двете й колела да се завъртят лудо и я запрати във въздуха, сякаш някакъв призрак я беше яхнал, за да се повози в нея.
Малко след като токът ме удари, вцепенението отшумя, но пък започнах да изпитвам много силна болка из цялото си тяло. Откараха ме в болницата, в която престоях три дни. Докато бях там, три пъти на ден моят кардиолог ми правеше електрокардиограма. Наблюдавах израза на очите му, докато разчиташе резултатите. Той прокарваше пръстите си нагоре-надолу по разпечатката на кардиограмата. Бях се научил да чета по очите на хората, докато преподавах уроци по гмуркане, за да разбера колко ги беше страх и сега погледът на този доктор ми разкриваше колко дълбоко загрижен беше за състоянието на сърцето ми и резултатите от електрокардиограмите. Той ме попита: „Тим, добре ли се чувстваш?“ Погледнах го и отговорих: „Мисля, че да.“, но и двамата бяхме поуплашени. Аз обаче бях уплашен много повече от него, защото бях преживял част от Ада и се страхувах, че ако умра, щях да свърша там, а единственото, за което той се опасяваше беше, че може да изгуби един пациент.
По-късно кардиологът ми ме попита: „Тим, аз не съм Християнин. Ти познаваш ли такива?“
„Не. Лично не познавам. Моите приятели са хора, с които заедно се дрогираме. Защо?“
Той отвърна: „Аз имам няколко приятели-Християни и вярвам, че ако им разкажа, че си бил ударен от ток, те биха се съгласили с мен, че би трябвало да си мъртъв. Аз също така съм убеден, че те ще кажат, че ти си едно живо, ходещо чудо, така както вярвам и аз, и че Бог има план за твоя живот, щом ти е позволил да се върнеш към живота.“
Той продължи: „Тим, аз знам какво е електричеството. Болницата използва електричество, за да върне към живота някой, чието сърце е престанало да бие. Но Тим, когато ти си бил ударен от тока, и то стил „разпятие ... значи електричеството е преминало през ръцете и сърцето ти ... ти би трябвало да си мъртъв, а не да се върнеш към живота. Честно - не зная защо си жив! И само като си помисля, че си бил стъпил във вода ... Това прави положението 10 пъти по-лошо!“
Гледайки доктора, аз си мислех: „Докторче, само да знаеш къде отидох когато духа напусна тялото ми - няма да повярваш и това!“
Когато ме изписваха от болницата, кардиологът ми каза, че е в реда на нещата да изпитвам някои сърдечни неразположения и аномалии, но с времето те най-вероятно щяли да отшумят и съм щял да съм добре. Това обаче не беше така. Продължих да получавам инсулти многократно и трябваше да започна да посещавам кабинета на моят кардиолог доста често, защото преживявах по 2-3 леки инсулта на седмица. Той осъзна, че все още съм високорисков пациент и затова предупреди секретарката си: „Когато и да влезе Тим ЛаФонд в този кабинет, искам веднага да го приема, независимо дали съм с друг пациент или не! Толкова е критично състоянието му.“ Моят доктор беше най-добрият кардиолог в щата Охайо; един от най-високо ценените невролози, който наблюдаваше състоянието на мозъка ми, също бе мой лекар, а също така бях под наблюдението и на специалист по проблемите в областта на гръбначния стълб. Всичко това би трябвало да ме успокои съгласно земните стандарти, но вътре в себе си, се чувствах подтиснат ... безсъдържателен. Изпитвах огромна празнота в живота си, като на всичкото отгоре живеех и в постоянен страх; страх, че можеше отново да умра и отново да се озова в Ада.
Върнах се на работа след две седмици, но установих, че всъщност не си спомнях какво бях вършил. Моят колега Джил ме намери свит в ъгъла, плачейки. „Тим, какво не е наред?“
„Зная, че работя тук, Джил, но не мога да си спомня какво точно трябва да върша.“, отговорих аз.
„Може би ще трябва да поговорим със шефа за това.“, каза той.
Началникът ми ми каза да се прибера в къщи и да си запиша час при невролог, както и направих. Моят лекар ми обясни, че повечето хора, ударени от ток, губят краткотрайната си памет. Тя поясни, че най-вероятно съм изгубил 30 милиона мозъчни клетки. Тя така ме уплаши, понеже не знаех колко мозъчни клетки са ми останали, но ме успокои да не се притеснявам, защото с течение на времето те щяли да се възстановят.
Загубата на паметта не беше единственият ми проблем. Гърбът започна да ме боли невероятно силно, когато се изправях и стоях прав. Жена ми отиваше на работа, а когато се върнеше ми задаваше въпроса: „Какво прави днес, миличък?“ Отговарях: „Станах, заключих вратата след теб и миг след това се строполих на пода поради силната болка в гърба. лежах на пода в продължение на девет часа, плачейки от болка - и така до около преди 15-тина минути. Просто не можех да се изправя поради пронизващата ме болка.“
Дните се изнизваха един след друг, а това продължаваше да ми се случва, макар че гръбначният специалист ми каза, че са ми направени всички познати тестове и въпреки това не са открили нищо нередно с гръбначният ми стълб.
Интересното беше, че в продължение на около 5-6 месеца след токовия удар, в мен все още имаше електричество. Разбрах това, когато целунах съпругата си за пръв път след инцидента. Когато се докосвахме ни удряше ток! И болеше! Само си представете - всеки път когато посегнеш да докоснеш жена си, да преживяваш токов удар! Стигнахме до там, че първо се хващахме за ръце едновременно, за да намалим интензивността на удара преди да се целунем. На нас изобщо не ни беше смешно, колкото и смешно да ви звучи на вас. Електричеството, което беше проникнало в мен, не беше излязло напълно от тялото ми в работилницата, когато се върнах към живота.
Лекарят ми ми каза: „Тим, електричеството буквално е можело да откъсне краката ти. Можело е да откъсне дланите, дори и ръцете ти. Можело е да отнесе темето на главата ти. Можело е да ти причини много неща, но поради някаква причина си извадил голям късмет, въпреки че то все още не е напуснало тялото ти напълно.“ Продължавах да преживявам всички тези удари, при които изпитвах невероятно силна болка и които ме караха да се свивам, заемайки зародишна позиция. Ето защо, докторът ме приемаше винаги когато получавах удар, въпреки че не можеше да ми помогне с нищо.
През цялото време, докато преживявах всичко това, дълбоко в мен болката от празнотата, която изпитвах, ставаше все по-силна. В сърцето си знаех Кой ме беше спасил! Видях накъде се бях запътил - АДА! Видях вечността и срещнах смъртта, и не исках да я срещна отново! Бог ме беше докоснал, но си нямах на представа как да Го намеря!
ИСКАХ ДА НАМЕРЯ БОГА!
По онова време не знаех, но по-късно открих следният стих в Библията, в Йеремия 29:13: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.“
Продължавах да ходя по купони със старите си приятели, споделяйки с тях, че искам да намеря Бога. Да, смеехме се заедно на това мое желание, но аз бях сериозен. А те ми отговаряха да си пийна още една биричка или да запаля цигара, а защо не и да попуша марихуана! Започнах да ги питам дали пък не бях на път да полудея, защото исках да намеря Бога. Единственият начин, чрез който те знаеха как да ми помогнат беше да ме насърчат да се надрусам и да забравя! Те просто не ме разбираха, а аз повтарях: „Искам да намеря Бога! Искам да намеря Бога! Сигурно си мислите, че наистина бях полудял. Виках: „ИСКАМ ДА НАМЕРЯ БОГА!
Не бях получил никаква помощ нито от моите лекари, нито от старите си приятели. Само насърчителни думи, че бях наред, че мозъчните ми клетки ще се възстановят, че ударите ми ще намалеят, че ще си възвърна паметта, че сърцето ми беше здраво. Но те познаваха само физическото сърце! Моите приятели познаваха само „старият“ Тим. ИСКАХ ДА НАМЕРЯ БОГА! БЯХ ГРЕШНИК, КОЙТО УМРЯ И ОТИДЕ В АДА И ПРЕЖИВЯ НАЧАЛОТО НА МЪКИТЕ И СТРАДАНИЯТА, ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРОТИВ БОГА! БЯХ ИЗГУБЕН ГРЕШНИК БЕЗ БОГА, ЗАЩОТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ БЯХ ПОКАЯЛ ОТ ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРОТИВ НЕГО И ХОРАТА! ВСЕ ОЩЕ НЕ БЯХ ПОМОЛИЛ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ДА ПРОСТИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА МИ! (Желанието на сърцето ми е да обърнеш внимание на това, което четеш, защото то се отнася за всеки един човек, който жевее по лицето на земята. Аз съм убеден, че единствената причина, поради която Бог не ме остави в Ада е, за да споделя с вас своето преживяване и за да не отиде никой на това ужасно място; никой, който приеме Исус Христос за свой Господ и Спасител!)
Преместих се в Либеръл, щата Канзъс и се записах на курсове за механик на дизелови двигатели. Работех и на петролните полета и в една работилница, изучавайки тънкостите на занаята.
Един ден през Ноември, аз попаднах на статия, в която се казваше, че Анита Брайънт, заедно със Сесил Тодд - евангелистът, щели да идват в града. Уредих всички мои приятели, аз и съпругата ми да отидем на нейната служба и да я чуем как пее. Не знаех какво е това Християнски крусейд. Не знах нищо и за прекрасните песни и чудесната музика, които щеше да изпълни.
След това Сесил Тодд се изправи и започна да проповядва своето послание. Не мога точно да ви кажа за какво говореше; спомена нещо за спасението и че Исус спасявал. Когато призова всички, които искат да приемат Христос в живота си да излязат напред, аз бях първият, който се изправи! Единственото, което си спомням, че тук на това място се намираше Бога, Когото аз търсех! През последните 10 месеца аз жадувах да Го намеря!
Най-сетне - попадайки на крусейд - ей така изневиделица - Бог ме доведе при Себе Си! Буквално съм прелятал по стръмните стъпала на гимнастическия салон! (По-късно моите приятели ми казаха, че съм тичал толкова бързо надолу по стъпалата, че те са се притеснили да не се спъна и падна). Те дори извикали: „Не му позволявайте да падне!“ Аз се намирах на вторият ред от най-високите редици. Изглеждало така, сякаш ангели ме носели на ръцете си. Толкова бързо съм „летял“ по стъпалата надолу!
Падайки на колене, аз помолих Бог да прости греховете ми. Слава на Господа, ТОЙ ГО НАПРАВИ! В този момент аз се новородих духовно; бях спасен от наказанието, което трябваше да изтърпя заради греховете си; бях опростен, за да не се върна обратно в Ада и да плащам за прегрешенията си през цялата вечност!
Веднага щом се прибрах в къщи, аз грабнах Библията и започнах да чета Евангелието на Йоана. Спомням си думите: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Прочетете: Йоан 1:1-18). Извиках в сърцето си: „Само, ако знаех! Само, ако някой ми беше казал: „Хей, Тим, прочети Библията. Там ще намериш Бога!“ Казах: „О, Боже! Търсих те толкова много през последните 10 месец, а Ти си бил тук, в Библията!“
Господ наистина ми говореше. Прочетох Евангелията от Марк, Матей, Лука и Йоан. В продължение на 5-6 години аз отново и отново препрочитах тези книги! Просто бях толкова жаден за Неговото Слово и за животворните думи на Исус, записани в него!
Хората ми казват какво чудесно свидетелство имам. „Не.“, отговарям аз. „Аз съм само един грешник спасен по благодат и то МНОГО благодат! Веднъж бях изгубен, но сега съм намерен!“ Никой от вас да не смее да каже, че свидетелството му не е толкова хубаво, колкото моето! Божията благодат ви е спасила! Бог ви е простил! Аз не съм по-различен от вас! Просто избрах по-трудният и неравен път, за да стигна до тук. Със сигурност Бог е казал за мен: „Този тук, е костелив орех. Ще го заведем по различен път преди да омекне!“
Това, което разбрах, чрез четенето на Божието Слово е, че живота е много по-добър, отколкото бих могъл да ви кажа, че е. Много по-славен и прекрасен, отколкото съм си мечтал, че е възможно да бъде такъв. Не съм знаел, че когато предам сърцето си на Господа Исуса Христа, ще настъпи такава промяна! Трябва обаче да бъда честен с вас, признавайки, че Сатана, многократно, отново и отново се опитва да вземе превез над живота ми, откакто всичко това се случи, защото не иска да споделя с вас свидетелството си. През 2006 г. преминах през операция, при която ми поставиха байпас. През 2008 почти умрях, жлъчния ми мехур се спука и причини гангрена. На 4 и 5 юни 2010 г. преживях два сърдечни удара и изпаднах в клинична смърт в местната болница. Бях върнат към живота от моя кардиолог с помощта на сърдечен дефибрилатор или електрошок. Слава на Господа за електричеството, когато се нуждаеш от него!
Когато поканих Исус Христос в сърцето си, аз намерих духовно здраве, което е най-важното нещо; паметта ми се усили когато намерих Исуса! Дори стана по-добра от преди! Аз можех да помня факти и цифри, и най-различни неща! Започнах да запаметявам Писанията! Той ми помогна да си спомня! Хроничните болки в гърба ми също изчезнаха!
През септември 1987 г. докато учех в колежа Nazarene Bible College, аз се молех и Бог дойде. Той ми даде ясно видение. Бог ме заведе в друго измерение и ми показа „огненото езеро“, като ме държеше над него! В огненото езеро имаше милиони хора, които горяха. Телата им бяха цели; те горяха, но не изгаряха! Беше много страшно! Ужасяващо! Крещящи хора! Беше страховита гледка, но аз бях изпълнен с мир, знаейки, че Бог беше положил десницата Си върху рамото ми.
Не знаех какво да мисля за видението, което ми беше показано, затова го скътах в мислите си. На следващият ден отидох на лекции. Когато се прибрах у дома, аз веднага потърсих Господа в молитва. Беше 3:30 следобед. И Той отново дойде, но този път с друго ясно видение. Този път, Бог ми разкри всичко много по-подробно, показвайки ми ръба на огненото езерото. Имаше хора, които падаха от него в езерото. Други бяха много близо до ръба на огненото езеро. Бог ми каза: „Аз ще те използвам да кажеш на света, че Ада е реален; и че Аз ще спася хората; ще ги издърпам обратно от ръба на огненото езеро, чрез твоето свидетелство и Истината на Божието Слово (Виж: Деян. 4:12; Йоан 3:17-18; Римл. 5:8-11) преди да паднат в него, ако потърсят и помолят Исус Христос да стане техен Господ и Спасител преди да умрат.“
Искам всички да се замислят, без значение колко големи са битките в живота ни, че има една невидима направляваща ръка (Святият Дух), която ни води до познанието на истината за Небето и Ада преди да умрем, ако наистина искаме да я узнаем. Тази истина се намира в Библията. Ада е мястото, което трябва да избегнем на всяка цена и ако сме мъдри трябва да се замислим върху реалността да бъдем без Бога поради нашите грехове, което означава, че нямаме надежда и да бъдем хвърлени във външната тъмнина след като умрем, и накрая да се озовем в огненото езеро. Каквото и да се случи, то ще бъде от вечно естество. Моля разсъдете трезво, след като вече сте прочели моето свидетелство, за живота, който водите в момента и дали сте готови за Деня на Сташният Съд. Ако не сте, обърнете се към Бога, покайте се от греховете си и започнете да живеете за Исус Христос, защото Библията казва, че Бог—Отец е отредил на Исус Христос да бъде Съдията в Съдният Ден.
=================================================================================
НЯКОЛКО БИБЛЕЙСКИ СТИХА, ГОВОРЕЩИ НИ ЗА АДА:
Матей 8:12: „а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Maтей 22:13: „Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Maтей 25:30: „А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Откровение 19:20: „И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.“
Откровение 20:10: „И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.“
Откровение 20:14: „И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.“
Откровение 20:15: „И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“
Откровение 21:8: „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“
Исус го направи!
Разказва: Тим ЛаФонд
(Източник: http://www.precious-testimonies.com/Hope_Encouragement/f-j/GoingToHellLaFond.htm)
Значи, не ви пука, че ще отидете в Ада? Може би трябва да се замислите отново по този въпрос.
Искам да ви разкажа своето лично свидетелство за това как умрях и отидох в Ада. Искам да споделя с вас какво точно се случи и как се озовах хвърлен във „външната тъмнина“. Ето какво стана: „Виках! Крещях с цяло гърло: „БОЖЕ, ПОМОГНИ МИ! Беше 27 януари 1977 г.
Желая да спомена някои детайли от миналото си преди това, което преживях. Първите 27 години от живота ми преминаха у дома с моето семейство, които са католици. 12 години учих и в католическо училище. Една от моите любими монахини беше сестра Мария Елизабет. Веднъж тя ми каза, че никоя от останалите монахини, нито, който и да е от учителите ме харесвал, освен нея. Поради тези нейни думи, тя си остана моята любимка завинаги. Към нея изпитвах силно уважение, но останалите не означаваха нищо за мен.
Завърших училище през 1968. През лятото на същата година за първи път опитах марихуана. После започнах да употребявам и хашиш, PCP или наричан още „ангелски прах, THC, Mescaline и LSD. Заедно с наркотиците, които приемах, обичах да пия бира или вино.
През 1974 г. компанията, за която работех в Охайо, започна да стачкува. Стачката продължи чак до ранна есен. Изкарах задължителната една седмица в стачния кордон и отпраших с колата към къщата на майка ми в Чебойгън Ривър в Мичигън, в очакване на стачката да приключи.
Един уикенд, докато се дрогирах с LSD, започнах да халюцинирам и ме обзе ужасна параноя. Обикновено, след като купона свършеше, през остатъка на нощта аз отивах на дока, сядах и започвах да ловя риба, като обаче продължавах да се дрогирам. Но точно тази нощ, просто не можех да съсредоточа вниманието си върху нищо, така че се прибрах вкъщи и си легнах. Бях толкова уплашен от заливащата ме параноя, че губех ума си. Спомням си обаче, че помолих Бог да не позволява да полудея!
Следващата седмица, в петък, майка ми ми каза: „Миналият уикенд ти наистина беше много пиян!“ Попитах я защо ми напомня това, а тя отговори: „Около 3:30 се събудих и отидох в стаята ти, за да видя как си. Не можех да разбера дали дишаш или не. Седнах на леглото ти, навеждайки се над теб, за да се уверя, че си добре. Изведнъж ти ме сграбчи за шията и започна да ме душиш. Не можех да се освободя от твоята хватка и колкото повече се борех с теб, толкова по-силно започваше да ме стискаш за шията. Не можех да промълвя и дума, а ти само повтаряше: „Мамо, това ти ли си? Ти ли си, мамо?" и накрая ме пусна. Бях останала без дъх, така съм че припаднала върху теб там на леглото, докато не се свестих и не успях да възвърна дъха и силите си!
Днес съм сигурен, че семейството ми никога нямаше да ми прости, ако Бог не се беше намесил през тази лятна нощ, нито пък аз самият щях да си простя, ако бях удушил майка си, докато бях под влиянието на алкохол и наркотици, без да осъзнавах какво вършех! Бях най-малкото от седемте деца в семейството ми, като всички ме считаха за Черната Овца, какъвто всъщност и бях. Благодаря на Бога, защото това беше последната нощ, през която употребих Mescaline или LSD!
През следващите две години продължих да пуша марихуана. Също станах зависим и към наркотика „спийд“ или „белите кръстове“, както някои го наричаха, без да осъзнавам, че Бог ме привличаше по-близо към Себе Си и Своята Слава, за да не бъда никога повече същият човек! Целият си живот го бях изживял за себе си, за своето его, за фиестите и всичко, което бях вършил беше грях, грях, грях и грях. (По-късно разбрах, че Святият Дух ме беше напътствал, въпреки че не Го познавах! Бях голям пакостник!)
А сега, нека ви разкажа какво се случи на 27 януари 1977 г. и как се озовах в Ада.
Живеех в Кълъмбъс, щата Охайо. Правех пожарни камиони за Sutphen Fire Equipment Corporation в Дъблин. Работех там от около 4 години. Беше петък, към 2:30 след обед. Сглобявахме вратите на пожарните коли, като пробивахме дупки в тях. Джил, мой колега и приятел взимаше вратите и ги поставяше на матрицата за пробиване на дупки. Аз ги хващах и ги подреждах една след друга на пресата, след което ги пусках. Той натискаше един педал с крака си и машината пробиваше дупка във вратата.
Беше типичен зимен ден. Бяха вкарали метален материал отвън, който беше покрит със сняг. Разбира се, снега започна да се топи и ние се озовахме в малко езерце. Това не ни притесни изобщо - иначе бихме спрели работния процес и излезли от там, докато пода не изсъхнеше.
Слагах лявата си ръка върху купчината метал, стоварен от ляво на мен, след което я отдръпвах от метала, а с дясната си ръка хващах колелото на машината, което завъртах, за да пробие дупка във вратата, където щеше да бъде ключалката. Повтарях този процес, мислейки, че машината беше заземена. Но всъщност не беше ... както и установихме по-късно.
Това се случи следобед, докато останалите работници във фабриката също изпълняваха възложените им задачи. Понякога се налагаше те да се обръщат с гръб към мен, докато работеха. Инцидентът стана точно в такъв момент, а и Джил не беше на работното си място.
В един момент докоснах купчината метал с лявата си ръка, като в същото време хванах колелото на машината с дясната, затваряйки по този начин електрическата верига, превръщайки се в „земята“ в нея. Електричеството премина през мен, като отлепи краката ми от земята - съкрати мускулите ми и огъна краката ми назад. На мига осъзнах, че бях ударен от ток, но въпреки това можех да видя всичко, което се случваше в работилницита, от платформата, на която се намирах. Никой не беше разбрал, че ме беше ударил ток.
Докато тока протичаше през мен в стил „разпятие“, т.е. електричеството преминаваше право през мен, скоро след това, аз видях как духа ми напусна моето тяло. За части от секундата се озовах в Ада!
По онова време, аз не знаех нищо за Библията. Не бях нито религиозен, нито Християнин. Даже не познавах никакви Християни. Просто някак си знаех, че съм хвърлен във външната тъмнина. Чух най-ужасяващите, страховити, причинени от болка и страдание писъци и крясъци, които можете да си представите. Чувах ги отново и отново, и въпреки че не виждах кой пищи, самият аз пищях и виках поради страха, който изпитвах само от чуването на тези страшни крясъци и от това, което ме очакваше.
ГРЕХОВЕТЕ МИ МЕ ИЗМЪЧВАХА В АДА!!!
Греховете ми ме караха да страдам, докато се намирах на това ужасно място. Видях всичките си грехове, които преминаха пред мен като на голям филмов екран, от дясно на ляво, прожектирани един по един, чак докато бях на 5 годинки. При всеки грях, който се откриваше пред очите ми аз започвах да крещя от неописума мъка и страдание!
Когато това се случи, аз бях млад мъж на 27 години. Пред мен преминаха всичките ми грехове в ярки, живи цветове, а аз крещях от раздираща болка и мъка, при всеки един от тях. Видях най-първият грях, който бях извършил. Тогава бях само на 5. Това беше грехът на непокорството - неуважение към родителите ми. Майка ми каза: „Момчета, не искам да ядете тези маршмелоус (бел.пр. - вид бонбони). Ще ги препечем над огъня тази вечер, когато се съберем цялото семейство.“ Майка ми ни хвана, мен и брат ми Клиф, криейки се зад един пън в задния двор на къщата ни във Фармингтън, щата Мичигън, докато лакомо се тъпчехме с бонбоните. Това не беше греха убийство или изнасилване, или който и да е грях, считан от света за ужасен, а просто едно непослушание и непокорство. Това беше последният от един дълъг списък грехове, който ми беше показан. Видях грях след грях, след грях ... При всеки грях, аз закрещявах от мъка! Болката от тази мъка и страдание не може да бъде описана с човешки думи.
Обикновено хората ми задават въпроса: „Колко време беше там?“ Ами ... на мен ми се стори цяла вечност. Толкова дълго ми се стори! Не мога точно да ви кажа колко време прекарах там, но едно знам със сигурност - никога повече не искам да се върна на това място!
Освен писъците и крясъците на хората, причинени от страданията, в Ада имаше и демони. Да, демоните съществуват! Можех да видя техните гротескни, уродливи лица. Те се приближаваха към мен и ми се подиграваха с презрителна насмешка и ирония, всявайки неописуем страх и ужас в мен ... ревейки право в лицето ми със силен глас: „Падна ни в ръцете сега!" Те се смееха и ме вземаха на подбив, казвайки: „Изиграхме те! Падна ни!“ ... а думите им бяха последвани от противен, зъл смях.
Докато всичко това се случваше, аз започнах да осъзнавам, че съм бил духовно сляп ... заслепен, мамен през целия си живот за действителната реалност, че има зли духове, които ни лъжат и заблуждават, без да осъзнаваме това ... че демоните действат и работят под командването на Сатана ... но най-лошото е, че има ад и че той е ... буквален ... реален, където хората са измъчвани заради греховете си, защото не са приели прошката, която Бог им дава чрез Господа Исуса Христа - Исус Христос, Който понесе наказанието за нашите грехове, умирайки на Голготският кръст, за да бъдем ние човеците простени и за да не страдаме заради греховете си когато умрем така, както аз страдах в този момент.
И още по-лошо - докато бях там аз осъзнах, че няма надежда, НЯМА НАДЕЖДА ДА ВИДИШ БОГА НИКОГА ПОВЕЧЕ! ... а само едно вечно страдание; страдание през цялата вечност, поради греховете, които бях сторил. Никаква безднадеждност в този живот не може да се сравни с чувството на безнадеждност, което изпитвах в Ада. Но въпреки това, в своето отчайващо, безнадеждно състояние, някак си успях да извикам към Бога, умолявайки Го: „О, Боже, помогни ми! И пак: „О, Боже, помогни ми!
И тук настъпи момента, който беше едновременно и потресаващ и изумителен! При последният ми вик за помощ, отправен към Бога, аз усетих как Божията десница се протегна към мен и докосна рамото ми. Бог е навсякъде! Библията ни казва така. Той е и на Небето и на земята, и дори в Ада, ако поиска. Аз съм сигурен и толкова радостен ... не мога да го опиша с думи ... че Бог искаше да бъде там в този момент за МЕН! Той чу молбата ми. Десницата на Господа ме докосна. Усетих Неговите пръсти на рамото си и как Той ме издърпа от Ада. Той ме освободи не само от мъките на Ада, но и от електричеството, което премина през тялото ми!
Един от моите колеги, Джо, който беше отговорен за безопасността на работното ни място, беше на около 150 метра от мен, чак на другият край на работилницата. Той ме беше чул да крещя, но не знаел кой точно крещи, нито беше чул думите, които съм крещял: „Боже, помогни ми!“ Тогава започнал да разпитва работниците: „Кой е този, който се е разкрещял така?“, а те извикали: „Тим!“ Той бързо се приближи към мен и ме запита: „Защо изкрещя така?“
Отговорих: „Джо, тази машина ме ухапа! Удари ме ток!“
Той възкликна: „Тим, това беше най-ужасяващият, неистов вик, който някога съм чувал! Беше като писък, който сякаш идваше от Ада!“ (Разбирате ли - той не ме беше чул да викам: „Боже, помогни ми!, докато аз действително бях в Ада, бидейки измъчван от греховете си, които преминаваха пред погледа ми и от подигравките на демоните, и от безнадеждните писъци на хората, страдащи там. Джо беше чул само моят ужасяващ вик!)
Докато се намирах в изпълнената с болка и мъчения външна тъмнина, момента, в който Божията десница ме докосна по лявото рамо, аз видях как духа ми на мига се върна в тялото ми и аз се върнах към живота. Благодарност и слава на Бога, че ме докосна! Бях освободен от електричеството, въпреки че бях изхвърлен на 12-15 фута от мястото, където ме беше ударил тока, правейки две салта във въздуха преди да се стоваря на земята. Лявото ми коляно се беше ударило в ръба на една количка, карайки гумите на двете й колела да се завъртят лудо и я запрати във въздуха, сякаш някакъв призрак я беше яхнал, за да се повози в нея.
Малко след като токът ме удари, вцепенението отшумя, но пък започнах да изпитвам много силна болка из цялото си тяло. Откараха ме в болницата, в която престоях три дни. Докато бях там, три пъти на ден моят кардиолог ми правеше електрокардиограма. Наблюдавах израза на очите му, докато разчиташе резултатите. Той прокарваше пръстите си нагоре-надолу по разпечатката на кардиограмата. Бях се научил да чета по очите на хората, докато преподавах уроци по гмуркане, за да разбера колко ги беше страх и сега погледът на този доктор ми разкриваше колко дълбоко загрижен беше за състоянието на сърцето ми и резултатите от електрокардиограмите. Той ме попита: „Тим, добре ли се чувстваш?“ Погледнах го и отговорих: „Мисля, че да.“, но и двамата бяхме поуплашени. Аз обаче бях уплашен много повече от него, защото бях преживял част от Ада и се страхувах, че ако умра, щях да свърша там, а единственото, за което той се опасяваше беше, че може да изгуби един пациент.
По-късно кардиологът ми ме попита: „Тим, аз не съм Християнин. Ти познаваш ли такива?“
„Не. Лично не познавам. Моите приятели са хора, с които заедно се дрогираме. Защо?“
Той отвърна: „Аз имам няколко приятели-Християни и вярвам, че ако им разкажа, че си бил ударен от ток, те биха се съгласили с мен, че би трябвало да си мъртъв. Аз също така съм убеден, че те ще кажат, че ти си едно живо, ходещо чудо, така както вярвам и аз, и че Бог има план за твоя живот, щом ти е позволил да се върнеш към живота.“
Той продължи: „Тим, аз знам какво е електричеството. Болницата използва електричество, за да върне към живота някой, чието сърце е престанало да бие. Но Тим, когато ти си бил ударен от тока, и то стил „разпятие ... значи електричеството е преминало през ръцете и сърцето ти ... ти би трябвало да си мъртъв, а не да се върнеш към живота. Честно - не зная защо си жив! И само като си помисля, че си бил стъпил във вода ... Това прави положението 10 пъти по-лошо!“
Гледайки доктора, аз си мислех: „Докторче, само да знаеш къде отидох когато духа напусна тялото ми - няма да повярваш и това!“
Когато ме изписваха от болницата, кардиологът ми каза, че е в реда на нещата да изпитвам някои сърдечни неразположения и аномалии, но с времето те най-вероятно щяли да отшумят и съм щял да съм добре. Това обаче не беше така. Продължих да получавам инсулти многократно и трябваше да започна да посещавам кабинета на моят кардиолог доста често, защото преживявах по 2-3 леки инсулта на седмица. Той осъзна, че все още съм високорисков пациент и затова предупреди секретарката си: „Когато и да влезе Тим ЛаФонд в този кабинет, искам веднага да го приема, независимо дали съм с друг пациент или не! Толкова е критично състоянието му.“ Моят доктор беше най-добрият кардиолог в щата Охайо; един от най-високо ценените невролози, който наблюдаваше състоянието на мозъка ми, също бе мой лекар, а също така бях под наблюдението и на специалист по проблемите в областта на гръбначния стълб. Всичко това би трябвало да ме успокои съгласно земните стандарти, но вътре в себе си, се чувствах подтиснат ... безсъдържателен. Изпитвах огромна празнота в живота си, като на всичкото отгоре живеех и в постоянен страх; страх, че можеше отново да умра и отново да се озова в Ада.
Върнах се на работа след две седмици, но установих, че всъщност не си спомнях какво бях вършил. Моят колега Джил ме намери свит в ъгъла, плачейки. „Тим, какво не е наред?“
„Зная, че работя тук, Джил, но не мога да си спомня какво точно трябва да върша.“, отговорих аз.
„Може би ще трябва да поговорим със шефа за това.“, каза той.
Началникът ми ми каза да се прибера в къщи и да си запиша час при невролог, както и направих. Моят лекар ми обясни, че повечето хора, ударени от ток, губят краткотрайната си памет. Тя поясни, че най-вероятно съм изгубил 30 милиона мозъчни клетки. Тя така ме уплаши, понеже не знаех колко мозъчни клетки са ми останали, но ме успокои да не се притеснявам, защото с течение на времето те щяли да се възстановят.
Загубата на паметта не беше единственият ми проблем. Гърбът започна да ме боли невероятно силно, когато се изправях и стоях прав. Жена ми отиваше на работа, а когато се върнеше ми задаваше въпроса: „Какво прави днес, миличък?“ Отговарях: „Станах, заключих вратата след теб и миг след това се строполих на пода поради силната болка в гърба. лежах на пода в продължение на девет часа, плачейки от болка - и така до около преди 15-тина минути. Просто не можех да се изправя поради пронизващата ме болка.“
Дните се изнизваха един след друг, а това продължаваше да ми се случва, макар че гръбначният специалист ми каза, че са ми направени всички познати тестове и въпреки това не са открили нищо нередно с гръбначният ми стълб.
Интересното беше, че в продължение на около 5-6 месеца след токовия удар, в мен все още имаше електричество. Разбрах това, когато целунах съпругата си за пръв път след инцидента. Когато се докосвахме ни удряше ток! И болеше! Само си представете - всеки път когато посегнеш да докоснеш жена си, да преживяваш токов удар! Стигнахме до там, че първо се хващахме за ръце едновременно, за да намалим интензивността на удара преди да се целунем. На нас изобщо не ни беше смешно, колкото и смешно да ви звучи на вас. Електричеството, което беше проникнало в мен, не беше излязло напълно от тялото ми в работилницата, когато се върнах към живота.
Лекарят ми ми каза: „Тим, електричеството буквално е можело да откъсне краката ти. Можело е да откъсне дланите, дори и ръцете ти. Можело е да отнесе темето на главата ти. Можело е да ти причини много неща, но поради някаква причина си извадил голям късмет, въпреки че то все още не е напуснало тялото ти напълно.“ Продължавах да преживявам всички тези удари, при които изпитвах невероятно силна болка и които ме караха да се свивам, заемайки зародишна позиция. Ето защо, докторът ме приемаше винаги когато получавах удар, въпреки че не можеше да ми помогне с нищо.
През цялото време, докато преживявах всичко това, дълбоко в мен болката от празнотата, която изпитвах, ставаше все по-силна. В сърцето си знаех Кой ме беше спасил! Видях накъде се бях запътил - АДА! Видях вечността и срещнах смъртта, и не исках да я срещна отново! Бог ме беше докоснал, но си нямах на представа как да Го намеря!
ИСКАХ ДА НАМЕРЯ БОГА!
По онова време не знаех, но по-късно открих следният стих в Библията, в Йеремия 29:13: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.“
Продължавах да ходя по купони със старите си приятели, споделяйки с тях, че искам да намеря Бога. Да, смеехме се заедно на това мое желание, но аз бях сериозен. А те ми отговаряха да си пийна още една биричка или да запаля цигара, а защо не и да попуша марихуана! Започнах да ги питам дали пък не бях на път да полудея, защото исках да намеря Бога. Единственият начин, чрез който те знаеха как да ми помогнат беше да ме насърчат да се надрусам и да забравя! Те просто не ме разбираха, а аз повтарях: „Искам да намеря Бога! Искам да намеря Бога! Сигурно си мислите, че наистина бях полудял. Виках: „ИСКАМ ДА НАМЕРЯ БОГА!
Не бях получил никаква помощ нито от моите лекари, нито от старите си приятели. Само насърчителни думи, че бях наред, че мозъчните ми клетки ще се възстановят, че ударите ми ще намалеят, че ще си възвърна паметта, че сърцето ми беше здраво. Но те познаваха само физическото сърце! Моите приятели познаваха само „старият“ Тим. ИСКАХ ДА НАМЕРЯ БОГА! БЯХ ГРЕШНИК, КОЙТО УМРЯ И ОТИДЕ В АДА И ПРЕЖИВЯ НАЧАЛОТО НА МЪКИТЕ И СТРАДАНИЯТА, ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРОТИВ БОГА! БЯХ ИЗГУБЕН ГРЕШНИК БЕЗ БОГА, ЗАЩОТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ БЯХ ПОКАЯЛ ОТ ГРЕХОВЕТЕ СИ ПРОТИВ НЕГО И ХОРАТА! ВСЕ ОЩЕ НЕ БЯХ ПОМОЛИЛ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ДА ПРОСТИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА МИ! (Желанието на сърцето ми е да обърнеш внимание на това, което четеш, защото то се отнася за всеки един човек, който жевее по лицето на земята. Аз съм убеден, че единствената причина, поради която Бог не ме остави в Ада е, за да споделя с вас своето преживяване и за да не отиде никой на това ужасно място; никой, който приеме Исус Христос за свой Господ и Спасител!)
Преместих се в Либеръл, щата Канзъс и се записах на курсове за механик на дизелови двигатели. Работех и на петролните полета и в една работилница, изучавайки тънкостите на занаята.
Един ден през Ноември, аз попаднах на статия, в която се казваше, че Анита Брайънт, заедно със Сесил Тодд - евангелистът, щели да идват в града. Уредих всички мои приятели, аз и съпругата ми да отидем на нейната служба и да я чуем как пее. Не знаех какво е това Християнски крусейд. Не знах нищо и за прекрасните песни и чудесната музика, които щеше да изпълни.
След това Сесил Тодд се изправи и започна да проповядва своето послание. Не мога точно да ви кажа за какво говореше; спомена нещо за спасението и че Исус спасявал. Когато призова всички, които искат да приемат Христос в живота си да излязат напред, аз бях първият, който се изправи! Единственото, което си спомням, че тук на това място се намираше Бога, Когото аз търсех! През последните 10 месеца аз жадувах да Го намеря!
Най-сетне - попадайки на крусейд - ей така изневиделица - Бог ме доведе при Себе Си! Буквално съм прелятал по стръмните стъпала на гимнастическия салон! (По-късно моите приятели ми казаха, че съм тичал толкова бързо надолу по стъпалата, че те са се притеснили да не се спъна и падна). Те дори извикали: „Не му позволявайте да падне!“ Аз се намирах на вторият ред от най-високите редици. Изглеждало така, сякаш ангели ме носели на ръцете си. Толкова бързо съм „летял“ по стъпалата надолу!
Падайки на колене, аз помолих Бог да прости греховете ми. Слава на Господа, ТОЙ ГО НАПРАВИ! В този момент аз се новородих духовно; бях спасен от наказанието, което трябваше да изтърпя заради греховете си; бях опростен, за да не се върна обратно в Ада и да плащам за прегрешенията си през цялата вечност!
Веднага щом се прибрах в къщи, аз грабнах Библията и започнах да чета Евангелието на Йоана. Спомням си думите: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Прочетете: Йоан 1:1-18). Извиках в сърцето си: „Само, ако знаех! Само, ако някой ми беше казал: „Хей, Тим, прочети Библията. Там ще намериш Бога!“ Казах: „О, Боже! Търсих те толкова много през последните 10 месец, а Ти си бил тук, в Библията!“
Господ наистина ми говореше. Прочетох Евангелията от Марк, Матей, Лука и Йоан. В продължение на 5-6 години аз отново и отново препрочитах тези книги! Просто бях толкова жаден за Неговото Слово и за животворните думи на Исус, записани в него!
Хората ми казват какво чудесно свидетелство имам. „Не.“, отговарям аз. „Аз съм само един грешник спасен по благодат и то МНОГО благодат! Веднъж бях изгубен, но сега съм намерен!“ Никой от вас да не смее да каже, че свидетелството му не е толкова хубаво, колкото моето! Божията благодат ви е спасила! Бог ви е простил! Аз не съм по-различен от вас! Просто избрах по-трудният и неравен път, за да стигна до тук. Със сигурност Бог е казал за мен: „Този тук, е костелив орех. Ще го заведем по различен път преди да омекне!“
Това, което разбрах, чрез четенето на Божието Слово е, че живота е много по-добър, отколкото бих могъл да ви кажа, че е. Много по-славен и прекрасен, отколкото съм си мечтал, че е възможно да бъде такъв. Не съм знаел, че когато предам сърцето си на Господа Исуса Христа, ще настъпи такава промяна! Трябва обаче да бъда честен с вас, признавайки, че Сатана, многократно, отново и отново се опитва да вземе превез над живота ми, откакто всичко това се случи, защото не иска да споделя с вас свидетелството си. През 2006 г. преминах през операция, при която ми поставиха байпас. През 2008 почти умрях, жлъчния ми мехур се спука и причини гангрена. На 4 и 5 юни 2010 г. преживях два сърдечни удара и изпаднах в клинична смърт в местната болница. Бях върнат към живота от моя кардиолог с помощта на сърдечен дефибрилатор или електрошок. Слава на Господа за електричеството, когато се нуждаеш от него!
Когато поканих Исус Христос в сърцето си, аз намерих духовно здраве, което е най-важното нещо; паметта ми се усили когато намерих Исуса! Дори стана по-добра от преди! Аз можех да помня факти и цифри, и най-различни неща! Започнах да запаметявам Писанията! Той ми помогна да си спомня! Хроничните болки в гърба ми също изчезнаха!
През септември 1987 г. докато учех в колежа Nazarene Bible College, аз се молех и Бог дойде. Той ми даде ясно видение. Бог ме заведе в друго измерение и ми показа „огненото езеро“, като ме държеше над него! В огненото езеро имаше милиони хора, които горяха. Телата им бяха цели; те горяха, но не изгаряха! Беше много страшно! Ужасяващо! Крещящи хора! Беше страховита гледка, но аз бях изпълнен с мир, знаейки, че Бог беше положил десницата Си върху рамото ми.
Не знаех какво да мисля за видението, което ми беше показано, затова го скътах в мислите си. На следващият ден отидох на лекции. Когато се прибрах у дома, аз веднага потърсих Господа в молитва. Беше 3:30 следобед. И Той отново дойде, но този път с друго ясно видение. Този път, Бог ми разкри всичко много по-подробно, показвайки ми ръба на огненото езерото. Имаше хора, които падаха от него в езерото. Други бяха много близо до ръба на огненото езеро. Бог ми каза: „Аз ще те използвам да кажеш на света, че Ада е реален; и че Аз ще спася хората; ще ги издърпам обратно от ръба на огненото езеро, чрез твоето свидетелство и Истината на Божието Слово (Виж: Деян. 4:12; Йоан 3:17-18; Римл. 5:8-11) преди да паднат в него, ако потърсят и помолят Исус Христос да стане техен Господ и Спасител преди да умрат.“
Искам всички да се замислят, без значение колко големи са битките в живота ни, че има една невидима направляваща ръка (Святият Дух), която ни води до познанието на истината за Небето и Ада преди да умрем, ако наистина искаме да я узнаем. Тази истина се намира в Библията. Ада е мястото, което трябва да избегнем на всяка цена и ако сме мъдри трябва да се замислим върху реалността да бъдем без Бога поради нашите грехове, което означава, че нямаме надежда и да бъдем хвърлени във външната тъмнина след като умрем, и накрая да се озовем в огненото езеро. Каквото и да се случи, то ще бъде от вечно естество. Моля разсъдете трезво, след като вече сте прочели моето свидетелство, за живота, който водите в момента и дали сте готови за Деня на Сташният Съд. Ако не сте, обърнете се към Бога, покайте се от греховете си и започнете да живеете за Исус Христос, защото Библията казва, че Бог—Отец е отредил на Исус Христос да бъде Съдията в Съдният Ден.
=================================================================================
НЯКОЛКО БИБЛЕЙСКИ СТИХА, ГОВОРЕЩИ НИ ЗА АДА:
Матей 8:12: „а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Maтей 22:13: „Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Maтей 25:30: „А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“
Откровение 19:20: „И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.“
Откровение 20:10: „И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.“
Откровение 20:14: „И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.“
Откровение 20:15: „И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“
Откровение 21:8: „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“
Вълнообразно
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Няма коментари
