Постинг
24.12.2018 07:15 -
СВЯТА ЦЕЛУВКА
За прочит: Деян. 20:32-38
„Поздравете се един друг със свята целувка.“ (Римл. 16:16)
В ранната църква е имало практиката вярващите да се поздравяват със „свята целувка“. Целувката поначало е свята, защото е израз на любов. Тя показва, че другият ни е толкова мил и ценен, че просто искаме да премахнем всякакви прегради междунего и нас, някак си да бъдем едно както по дух, така и физически. Целувки дават родителите на своите деца, приятелите. Целувката между мъж и жена също е свята, когато е израз на най-дълбоки чувства, на желанието на двамата да бъдат „една плът“, както казва Божието Слово. Проблемът е в това, че всяко свято нещо много лесно може да бъде превърнато в своята противоположност, да бъде опорочено. Святостта на целувката изчезва, когато между две човешки същества няма истинска любов, отговорна и почтена, а само най-първичното и животинско привличане. Понеже ни се падна да живеем във времена, когато последното е масово, целувката е изгубила своето истинско значение и е станала част от всеобщата поквара на света.
Вярващите се обичат. Това е присъщо за тях. не става дума за задължение; любовта идва по съвсем естествен и непринуден начин. Когато е налице християнската любов, целувката е свята, израз на радост от близостта с другия, израз на благодарност, че са заедно е вървят към една цел. Чувствата им са толкова истински, че няма никакво място за първични и порочни нотки в тях. Чудесно е да виждаме любовта между християните, да усещаме нейната дълбочина и чистота. Тогава сред тях такава атмосфера, в която виреят най-добрите плодове на Духа. Тогава Бог има пълната и неограничена възможност да употребява Своята църква за слава на името Си и за спасението на скъпоценни души. Силата на църквата е в любовта, а не в парите, не в органицацията, не в мероприятията, които организира.
МОЛИТВА: Любящи Отче, ние усещаме Твоето присъствие около себе си и то ни изпълва с увереност, дава ни всичко необходимо за живота и благочестието. Помогни ни да имаме любов към нашите братя и сестри по вяра и светът да ни разпознава именно по това, че се обичаме. Амин.
Тема за размисъл: Не целувката ражда любовта, а любовта ражда целувката.
„Поздравете се един друг със свята целувка.“ (Римл. 16:16)
В ранната църква е имало практиката вярващите да се поздравяват със „свята целувка“. Целувката поначало е свята, защото е израз на любов. Тя показва, че другият ни е толкова мил и ценен, че просто искаме да премахнем всякакви прегради междунего и нас, някак си да бъдем едно както по дух, така и физически. Целувки дават родителите на своите деца, приятелите. Целувката между мъж и жена също е свята, когато е израз на най-дълбоки чувства, на желанието на двамата да бъдат „една плът“, както казва Божието Слово. Проблемът е в това, че всяко свято нещо много лесно може да бъде превърнато в своята противоположност, да бъде опорочено. Святостта на целувката изчезва, когато между две човешки същества няма истинска любов, отговорна и почтена, а само най-първичното и животинско привличане. Понеже ни се падна да живеем във времена, когато последното е масово, целувката е изгубила своето истинско значение и е станала част от всеобщата поквара на света.
Вярващите се обичат. Това е присъщо за тях. не става дума за задължение; любовта идва по съвсем естествен и непринуден начин. Когато е налице християнската любов, целувката е свята, израз на радост от близостта с другия, израз на благодарност, че са заедно е вървят към една цел. Чувствата им са толкова истински, че няма никакво място за първични и порочни нотки в тях. Чудесно е да виждаме любовта между християните, да усещаме нейната дълбочина и чистота. Тогава сред тях такава атмосфера, в която виреят най-добрите плодове на Духа. Тогава Бог има пълната и неограничена възможност да употребява Своята църква за слава на името Си и за спасението на скъпоценни души. Силата на църквата е в любовта, а не в парите, не в органицацията, не в мероприятията, които организира.
МОЛИТВА: Любящи Отче, ние усещаме Твоето присъствие около себе си и то ни изпълва с увереност, дава ни всичко необходимо за живота и благочестието. Помогни ни да имаме любов към нашите братя и сестри по вяра и светът да ни разпознава именно по това, че се обичаме. Амин.
Тема за размисъл: Не целувката ражда любовта, а любовта ражда целувката.
Няма коментари
