Постинг
15.12.2018 06:00 -
ТОЙ ЩЕ НИ СПАСИ САМ
За прочит: Йоан 15:9-16
„И Исус веднага протегна ръка, хвана го и каза: Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31)
В историята с вървенето по водата има един особен момент - желанието на Петър да направи същото. Не е казано какви бяха неговите мотиви. Може би смяташе, че Исус няма намерение да се отбива до ладията, а отива някъде или просто се разхожда; затова искаше да отиде с Него, вместо да остава на това не много сигурно място. Но прибърза с изводите. Исус идваше при тях. Нямаше нужда те да отидат при Него. В Марк 6:48 се споменава, че Исус „щеше да ги отмине“. Щеше да продължи да върви нанякъде, а апостолите - да останат сами в разбушуваното езеро. Но не стана така. Той нямаше да ги изостави. Щеше да се отбие при тях и да им помогне да се доберат благополучно до отсрещният бряг. Случвало ли ни се е да решим, че Исус няма да дойде при нас, а ние трябва да отидем при Него? Много лесно може да стане така. Логиката ни учи, че по-малкият отива при по-големият, а не обратно. Подчиненият отива при началника, за да иска нещо. Бедния отива при богатия, за да оли за пари. Гладният отива при сития, за да му иска хляб. Но в духовния живот е обратното. Не ние отиваме при Исус. Той идва при нас: „Никой не идва при Отца, освен чрез Мене!“ (Йоан 14:6). Не ние се изкачихме на Небето, а Той слезе на земята, за да ни спаси. Не ние избрахме Исуса, а Христос избра нас (Йоан 15:16). Няма нужда да се мъчим да правим невъзможни неща. Както човек не може да върви по водата, така и грешникът не може да намери спасение, ако Исус не се приближи и не укори бурята. Нашето въодушевление може да ни помогне да направим една-две крачки, но после ще последва главоломно потъване. Ако ни се струва, че никой не ни вижда в рака на нощта, изгубени сред вълните, грешим. Исус знае къде сме и ще ни намери. И ще ни покаже за пореден път, че винаги е там, където трябва и прави това, което трябва.
МОЛИТВА: Небесни Отче, благодарим Ти, че ни намери в мрака на греха и сред бурите на този объркан свят. Молим се за онези, които се чувстват изоставени и нямат надежда за спасение, да им дадеш вяра и да ги изведеш на спасителния бряг. Амин.
Тема за размисъл: Когато се мъчим да помагаме на Бога да ни спаси, само Го затрудняваме.
„И Исус веднага протегна ръка, хвана го и каза: Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31)
В историята с вървенето по водата има един особен момент - желанието на Петър да направи същото. Не е казано какви бяха неговите мотиви. Може би смяташе, че Исус няма намерение да се отбива до ладията, а отива някъде или просто се разхожда; затова искаше да отиде с Него, вместо да остава на това не много сигурно място. Но прибърза с изводите. Исус идваше при тях. Нямаше нужда те да отидат при Него. В Марк 6:48 се споменава, че Исус „щеше да ги отмине“. Щеше да продължи да върви нанякъде, а апостолите - да останат сами в разбушуваното езеро. Но не стана така. Той нямаше да ги изостави. Щеше да се отбие при тях и да им помогне да се доберат благополучно до отсрещният бряг. Случвало ли ни се е да решим, че Исус няма да дойде при нас, а ние трябва да отидем при Него? Много лесно може да стане така. Логиката ни учи, че по-малкият отива при по-големият, а не обратно. Подчиненият отива при началника, за да иска нещо. Бедния отива при богатия, за да оли за пари. Гладният отива при сития, за да му иска хляб. Но в духовния живот е обратното. Не ние отиваме при Исус. Той идва при нас: „Никой не идва при Отца, освен чрез Мене!“ (Йоан 14:6). Не ние се изкачихме на Небето, а Той слезе на земята, за да ни спаси. Не ние избрахме Исуса, а Христос избра нас (Йоан 15:16). Няма нужда да се мъчим да правим невъзможни неща. Както човек не може да върви по водата, така и грешникът не може да намери спасение, ако Исус не се приближи и не укори бурята. Нашето въодушевление може да ни помогне да направим една-две крачки, но после ще последва главоломно потъване. Ако ни се струва, че никой не ни вижда в рака на нощта, изгубени сред вълните, грешим. Исус знае къде сме и ще ни намери. И ще ни покаже за пореден път, че винаги е там, където трябва и прави това, което трябва.
МОЛИТВА: Небесни Отче, благодарим Ти, че ни намери в мрака на греха и сред бурите на този объркан свят. Молим се за онези, които се чувстват изоставени и нямат надежда за спасение, да им дадеш вяра и да ги изведеш на спасителния бряг. Амин.
Тема за размисъл: Когато се мъчим да помагаме на Бога да ни спаси, само Го затрудняваме.
Няма коментари
