Постинг
09.12.2018 03:49 -
БУРЯТА
За прочитане: Исая 25:1-4
„А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятъра беше насрещен.“ (Матей 14:24)
Онези, които разнават климата в Галилея, казват, че внецапните бури в в областта на езерото са често явление. Който е навътре във водата, изведнъж се оказва в беда и трябва да търси начин да се добере някак до брега. Бурята е често използван символ на житейските изпитания. Живеем на ветровито място. Трудно е да се предскаже кога ще ни връхлети поредния проблем. Нито пък откъде ще се появи той. Понякога идва от посока, от която ни най-малко се надяваме. Всеки човек с малко повече житейски опит се е сблъсквал с непредсказуемостта на събитията, натъквал се е на неприятни изненади и на неочаквани обрати. В такива моменти изглеждаме безпомощни. Лодката, в която сме намерили известна сигурност, изведнъж се оказва съвсе непоходяща да издържи на вълните. Брегът е някъде в далечината, даже не знаем къде точно и дали не се движим в неправилната посока. Наоколо е грохот и ледени пръски ни шибат безпощадно, платната се късат, корилото излиза от строя, водата, вместо да си седи извън лодката, неудържимо напира да влезе вътре в нея. Има ли помощ? Може ли да разчитаме на някого да ни спаси?Има. Хората могат да ни чуят и да се притекат. Но техните възможности са също много ограничени. Няма спасение от тежсите болести, от безпаричието, от самотата, от неусреха в работата. просто трябва да приемем, че така ще е и да гледаме как да оцелеем. Н такива моенти нека не забравяме най-важната сила, която можем да потърсим - Господ Исус Христос. Той не забравя бедстващите. Неговото внимание не е отправено към младите и силните, към високопоставените и богатите, а към онези, които са отритнати и пренебрегвани. Кой друг е поканил отрудените и обременените да дойдат при Него?
МОЛИТВА: Милостиви Отче, благодарим Ти за многократните случаи, когато си ни изъквал от житейските бури. Нека вярата ни в Твоята благодат да става все по-силна и ние все повече да разчитаме на Теб, а не на зени помощници, които много малко могат. Амин.
Тема за размисъл: Където и да тръгваме, нека не забравяме да поканим Исус с нас.
„А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятъра беше насрещен.“ (Матей 14:24)
Онези, които разнават климата в Галилея, казват, че внецапните бури в в областта на езерото са често явление. Който е навътре във водата, изведнъж се оказва в беда и трябва да търси начин да се добере някак до брега. Бурята е често използван символ на житейските изпитания. Живеем на ветровито място. Трудно е да се предскаже кога ще ни връхлети поредния проблем. Нито пък откъде ще се появи той. Понякога идва от посока, от която ни най-малко се надяваме. Всеки човек с малко повече житейски опит се е сблъсквал с непредсказуемостта на събитията, натъквал се е на неприятни изненади и на неочаквани обрати. В такива моменти изглеждаме безпомощни. Лодката, в която сме намерили известна сигурност, изведнъж се оказва съвсе непоходяща да издържи на вълните. Брегът е някъде в далечината, даже не знаем къде точно и дали не се движим в неправилната посока. Наоколо е грохот и ледени пръски ни шибат безпощадно, платната се късат, корилото излиза от строя, водата, вместо да си седи извън лодката, неудържимо напира да влезе вътре в нея. Има ли помощ? Може ли да разчитаме на някого да ни спаси?Има. Хората могат да ни чуят и да се притекат. Но техните възможности са също много ограничени. Няма спасение от тежсите болести, от безпаричието, от самотата, от неусреха в работата. просто трябва да приемем, че така ще е и да гледаме как да оцелеем. Н такива моенти нека не забравяме най-важната сила, която можем да потърсим - Господ Исус Христос. Той не забравя бедстващите. Неговото внимание не е отправено към младите и силните, към високопоставените и богатите, а към онези, които са отритнати и пренебрегвани. Кой друг е поканил отрудените и обременените да дойдат при Него?
МОЛИТВА: Милостиви Отче, благодарим Ти за многократните случаи, когато си ни изъквал от житейските бури. Нека вярата ни в Твоята благодат да става все по-силна и ние все повече да разчитаме на Теб, а не на зени помощници, които много малко могат. Амин.
Тема за размисъл: Където и да тръгваме, нека не забравяме да поканим Исус с нас.
Вълнообразно
Няма коментари
