За прочит: Mатей 14:22-24

„И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли.“  (Мат. 14:23)

  Историята с ходенето на Исус по водата започва доста обикновено - Той остана сам, за да се моли. Не се молеха, а се молеше Този, Който нямаше за какво да се моли. Апостолите имаха нужда от молитва, като всички хора. Но те не проявяваха особен мерак да го правят. Може би казваха по някоя молитвичка сегиз-тогиз, колкото да се каже, а после се захващаха отново с „важните“ неща. Докато Исус се молиши далеч по-често. Молитвата се възприема като средство за подготовка за нещо важно. Ние се молим, когато ни предстои изпитание. Молим се, когато трябва да вземем важно решение. Молим се, щогато сме болни и ни предстои лечение. Молим се, когато ще тръгнем на дълъг път. Молим се, когато сме атакувани от враждебни сили. Рядко се сещаме да се молим „просто така“, когато всичко е спокойно и на хоризонта не сезадават проблеми. Исус се молиши така често и така усърдно, защото водеше страхотна битка с тъмните сили и тази битка не спираше нито за миг. Няма човешка личност в цялата история, която да е била изправена пред такива гигантски изпитания, която да е преодоляла такава голяма съпротива, която да е водила такива жестоки духовни битки. Исус напълно осъзнаваше нуждата от подкрепата на Своя Отец и не пропускаше да я измоли. Молитвата не е изгубено време, а най-полезната част от заниманията ни. Не е последното нещо, което трябва да направим пред лицето на трудностите, а първото. Не говори, че сме се предали, а напротив, че тепърва има да водим най-решителното сражение. Не е бездействие, а най-активно изправяне пред надигащите се проблеми. Дявола не се бои от хора, които му се противопоставят с всички сили, а от хора, които се молят. Защото е наясно, че те печелят на своя страна най-великата сила - тази на могъщия Бог.

  МОЛИТВА: Боже наш, учи ни да се молим, предизвиквай ни да искаме Твоята закрила и подкрепа на своя страна, за да бъдем силни и недостъпни за атаките на лукавия. Дай ни отворени сърца за нуждите на света, в който живеем и на всеки страдалец, когото познаваме.

  Тема за размисъл: Добре е да се молим за себе си, но още по-добре е да се молим за другите.