Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11 17:05 - ПРИЯТЕЛСТВОТО
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове:
0



 „Има приятел, по-близък и от брат.”

Притчи 18:24

1.Честита пролет! Как ни говори тя за приятелство и любов! Приятелство, каква прекрасна дума-магнит! Приятелство, ти си нещо Божествено, небесно. Приятелят ми ме познава и пак ме обича. Удар от него е по-скъп от целувката на ласкател. Приятелят посочва недостатъците ми и не ме оскърбява. Той е моето второ „АЗ”. Наполеон казва: „Любовта поставя на едното блюдо на везните целия свят, а на другото – само любимия.” Ето приятеля! Той удвоява радостта и преполовява скръбта, щом ги споделя с него. Общуването с него е извор на дълбока радост и желано щастие. С него съм неизразимо богат. Аз му се доверявам и съм добре. Имам балсам за душата, радост за сърцето. Пия от извора на приятелството с наслада.

Парменио бил приятел и лекар на Александър Велики. Когато поднасяли на болния император чаша с лекарство, влязъл бързо вестител, подал на монарха писмо, настоявайки веднага да го прочете. Владетелят прочел писмото, изгледал изпитателно приятеля си и изпил лекарството. После подал писмото на Парменио. В него предупреждавали Александър да се пази от приятеля си, понеже имал намерение да го отрови. Но царят, който имал пълно доверие в приятеля си, не повярвал на анонимния лист и не изпълнил заръката. И оздравял! Нищо не нарушило приятелството им. Каква вяра в човека до теб, твоят приятел!

Приятелят ми не ме гледа винаги в очите, но следваме обща цел. Той или ме изпитва, или въвлича в калта. Как да наруша волята му? Приятелството е неизчерпаемо като душата, защото я разкрива. Доставя все нови радостни преживявания, откровения, житейски победи. Не се задоволява само с бързо увехнали цветя, а търси непреходни бисери за венец на другия.

2. „Не е добре за човек да бъде сам.” Бог каза тези думи, като наблюдаваше човека в щастливия Едемски рай. Очарователната обстановка в прекрасната градина не заглуши потребността за приятелство. За него сме родени. Когато Ионатан бе убит, приятелят му, Давид, най-дълбоко страдаше, а сърцето му се раздираше. Младостта търси приятелство. Старият е доволен само и от познанство.

Приятелят е повече от брат. Братът ми се дава. Аз не го избирам, не ме питат искам ли го или не. Но приятеля си избирам сам. Той най-добре отговаря на моя вкус. С него се движим ръка за ръка. Ако единият падне, другият му помага. Щом единият се умори, другият го повдига. При отчаяние и скръб, приятелят те насърчава и крепи. Щом единият успява, другият искрено се радва. А това е много трудно, защото трябва да стъпим върху главата на змията-завист. Приятелите са два въглена. Разделени, те едва тлеят. Но щом се сближат, те радостно запламтяват. Ние не можем без приятелство.

3. Мнозина днес преживяват дълбока трагедия – нямат приятел! И прибягват до заместители. Търсят приятелството на богатството. Исус, обаче, предупреждава за измамата на богатството, защото:

А) то мами, обещавайки щастие,радост, безгрижен живот, но още повече увеличава житейското бреме;

Б) е измамливо, тъй като се сдружава с крадци, мошеници, разбойници и преминава в техните ръце, а нас оставя в скръб;

В) ни лъже, тъй като при превратности на съдбата, просто се стопява в ръцете ни и изчезва като сапунен мехур и престава да бъде наше;

Г) на края то се съюзява със смъртта и ни прогонва от себе си и ние, отчаяни, трябва да продължим пътя си към вечността сами.

Други търсят приятелство в злото и греха. Готови са на престъпления, за да успеят. Трети очакват от късмет, или щастлива случайност, щастие, вместо в един, богоугоден живот да работят честно и да имат Божието благословение. Що да кажем за ненаситната жажда за наслади, която просто вбесява мнозина? Древният цар Ксеркс обещал голяма награда на този, който открие някакво ново удоволствие. Никой не взел наградата. Преситеният монарх открил в насладите отровната утайка на обществото. Светът не познава като него приятелството. Той счита за приятел само неприятеля на своя неприятел. Разменя с ближния любезности и комплименти, зад които се крие замаскирана, скрита, силна омраза и тайно презрение.

4. Но сърцето не може без приятел. То трябва да люби и да бъде любено. Горко на този, който отказва да му даде онова Същество, на което единствено може и трябва да подари пълната си любов. Опитността на хилядолетията показва вечната истина, че има само ЕДИН, който заслужава пълна сърдечна любов, безрезервно приятелство и това е: ИСУС, Божият Син.

Човешката любов бързо се изчерпва, сърцето скоро охладнява. Затова мнозина трудно вярват във вечната Божия любов.

В своята проповед, в София през 1947г., епископ Пол Гарбер каза: „Исусовото приятелство е вечно, защото Исус е вечен. Всеки друг приятел умира. Исус е верен, докато всеки друг може да изневери. Исус е искрен, а земните приятели, в много случаи, са лицемери. Исус е всемогъщ! Всеки друг е слаб. Той е навсякъде. Това никой земен приятел не може да бъде. Той е изпълнен със съвършена любов. Всяка земна любов е ограничена. За всеки, който вярва, Исусовото приятелство е извор на съвършена радост. И днес, чрез Святия Дух, Той е между нас и ни предлага Своето приятелство с думите: „Аз те обичам. Аз те ценя и търся. Сърцето Ми пламти за теб. Защо не приемеш любовта Ми? Твоето сърце е много скъпо за Мен. Затова дадох с готовност живота Си за теб. На небето имам множество приятели. Там е Моят Небесен Отец. Там е Святият Дух, Който сега Ме прославя на земята. Там са чистите ангели, архангели, серафими, херувими. Но те не са достатъчни за Мен. И Аз дойдох на земята. Искам да те прегърна и да те направя като Себе Си. О, как се облива в кръв сърцето Ми, като виждам колко лекомислено погиват мнозина под робството на сатана. Донесох свобода, спасение, любов, а срещнах омраза и вражда. За благословението Си, приех клетви, за молитвите Си – хули, за вечния живот Ме приковаха на кръста. Имам място за всички, но не всички имат място за Мен. Чрез Святия Дух посещавам човеците, търся тяхното добро и спасение, страдам, щом отстъпвам от истината, моля се за прощение на всички, които се каят!”

Какъв е нашият отговор? Исус дава всичко. И очаква всичко. Дай Му твоя живот. Дай Му греха си и приеми чистотата. Възложи Му твоите болести и бъди здрав. Отстъпи Му твоите грижи, скърби, отчаяние и Той ще те изпълни с радостна надежда и мир. Спира ли те нещо? Грях ли, съмнение ли? Отстрани ги! При страдание, мнозина търсят Божията помощ, но не искат да се откъснат от любим грях, вредно удоволствие, земен приятел, който ги влече към калта, не могат да простят никому.

Що е Исус за теб? Всичко или нищо? На Съдния ден мнозина ще заявят, че са вършили велики дела в името на Исус. Но ще бъдат отхвърлени, защото им липсва любов към ближния. Трябва да се учим на човеколюбие! „Единственото истинско богослужение е любовта. Тя е извор на истинска вяра” /Песталоци/. „Любовта е дълбока като морето. Колкото повече дава, толкова повече има” /Шекспир/. Насилието е мощ, троши, принуждава, тръшка врати след себе си. Но сърцето остава заключено. Насилието заробва. Но любовта е по-силна. Вратите пред нея са отворени. Тя има достъп до сърцето. Срещу всяко нападение се въоръжаваме. Но не и против любовта, защото тя не се бори, а люби. Даже камъкът се стопля от слънчевите лъчи. Колко повече сърцето от любовта. Исус дойде за да преобрази земята. И днес Той преобразява всеки, когото посети.

5. Малцина могат да бъдат приятели. За съжаление! Мнозина очакват от други, а не са готови нищо да дадат. И остават самотни. Който злоупотребява с доверието, е предател и жъне презрение. Искреността затвърдява отношенията. „Не ми трябва приятел, който винаги се променя с мен и кима заедно с мен. Това сянката ми много добре прави.”/Плутарх/. Любовта има отворени очи. Само грешната е сляпа. Истинската открива и в най-падналия човек замъждялото светило на очакване за божествен живот, докосва се до скрити рани под усмихващи се лица. Тя е свещ. Самоизразходва се. Колкото по-тъмно, толкова е по-необходима. А пламъкът й сочи към Бога. „Дръж приятеля си с железни куки!”/Шекспир/. Бъди готов да искаш прошка и да прощаваш. Защото най-велик е човек, когато моли за прошка и, когато той сам прощава.”.

Един световноизвестен журналист – норвежецът Фредерик Рам, придружавал Амундсен в полета му към северния полюс. После изнесените му доклади донесли голяма слава. Но при спора за Гренландия между Норвегия и Дания, в редица статии, той възбуждал омраза в Норвегия против Дания. Но Бог го посетил и той повярвал в Исус. Станало му ясно, какъв голям грях е сторил. И решил да поправи злото. Заминал за Копенхаген и пред голямо събрание откровено и безпощадно изповядал вината си и молил за прошка. Речта му дълбоко развълнувала всички. Покъртените слушатели плакали. Накрая той помолил да изпеят датския химн. Внезапно всички се изправили и запели не датския, а норвежкия химн. Ледът на омразата бил стопен! Приятелството било здраво циментирано!

Искрената доброта и сърдечната любов облагородяват. Бог е любов. Любовта е в основата на Вселената. Чрез нея и ние влагаме в сивото ежедневие божественост. Какви сме, става очевидно от живота, който водим, от нашето минало, от любовта, която подаряваме, от кръста, който носим.

Желаем ви радостна пролет, пропита със сърдечно приятелство и щастлива любов към Исус и ближния, който очаква нашето приятелство, съчувствие и любов.

 

Ваши близки – Елзи и Симеон Попови

Шумен февруари 1971г.  




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 167832
Постинги: 888
Коментари: 24
Гласове: 149
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31