„Давид търсеше лицето на Господа.“  (2 Царе 21:1)

Има периоди, в които ние полагаме големи молитвени усилия без да получим отговор от Бога, но рядко се мъчим да установим, защо това е така. Как можем да очакваме, че Бог ще послуша молитвите ни, когато те не отговарят на Неговите намерения? Преди всичко, ние трябва да намерим ключа. Именно към това се стремеше Давид, когато страната се измъчваше от тригодишна суша, за която става дума в посочената глава. Той не викаше към Бога: „Гладът продължава цели три години. Имай милост към нас и ни подари сега богата жетва!“ Не, той търсеше Божието лице. Какво иска да му каже Бог с това изпитание? На прекия си въпрос, той получи и пряк отговор, а с него и ключа на заключната молтвена врата.  Както изглежда Саул беше избил част от гаваонците и с това бе нарушил Божият договор с Израил те да бъдат пощадени. Наистина той беше извършил това от ревност към Господа, но въпреки това бе съгрешил. Бог не желае да се нарушават тържествени обещания. Нещо трябваше да се оправи. „След това - се казва в 14 стих - Бог се смили над страната.“ Давид беше открил ключа.