„Защото брат ти, ако се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов.“ (Римл. 14:15)

Понякога когато с думи или с пример се мъчим да учим и наставляваме другите, често ни липсва необходимият такт и въздържание. Нека вземем за пример един брат, чиято съвест не му разрешава да яде месо! Каква е моята реакция? Сядам и в негово присъствие ям колкото се може повече месо с убеждението, че по този начин ще му покажа какво значи християнска свобода. Аз не споря с него, но нося все повече месо, за да му демонстрирам на практика, качествата на свободата в Христос. Помагам ли му аз или го съсипвам с това?
  Нека обърнем внимание на продължението на нашия стих: „Не го наскърбявай с твоето ядене!“ И така, ако брат ми и аз сме на различно мнение по един подобен въпрос, аз трябва да поставя тази разлика на последно място, а не да я натяквам на неговата съвест. Бог ми заповядва да не върша неща, които биха наскърбили брат ми. Защо? Защото той е един от онези, за които Христос умря.