„Тогава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им, а до Господа не се допитаха.“  (Исус Навин 9:14)

Съществуват два вида грях пред Бога. Първият се получава, когато откажем да бъдем послушни на дадената ни от Него ясна заповед, а вторият - когато действаме на своя глава. Първият означава отхвърляне: ние не изпълняваме заповедите Му, а вторият - обидна дързост - ние вършим нещо, което Той не ни е заповядал. Нека подложим на преоценка нашата работа за Бога! Каква част от нея извършваме в резултат на ясна заповед от Господа?
  Често си мислим, че слeд като съвестта ни не ни забранява да вършим нещо или ние сме счели, че планираното от нас  мероприятие е добро и угодно на Бога, това е достатъчно основание да го изпълним. Но не мислите ли, мили братя и сестри, че всеки служител трябва да изчака нарежданията на своя Господар преди да започне да върши нещо за Него?