„Няма ли Бог да отдаде правото на Своите избрани, които ден и нощ викат към Него?“  (Лука 18:7)

Нека приемем, че някакъв човек внезапно нахлуе в дома ти и го обсеби. какво ще направиш ти? Ще отидеш при съответните власти, ще се позовеш на законите и ще получиш присъда за натрапнка. Снабден с решението на съда, ти ще се отправиш към дома си и ще изхвърлиш натрапника. Той трябва да се радва, че не са му сложили белезници.
  Непо-различно е положението в този свят. Божият „Сборник от закони“ е предвидил решение против нямащия право владетел на този свят. Той трябва да излезе! Нищо не ползува Сатана и факта, че в неговите очи небесното право е „чуждестранно“ право. На Голгота това право получи реализация! На кръста Христос унищожи правните устои на натрапника, които той се беше завоювал. Задачата нацърквата сега е да се грижи, това друго право да бъде приложено в живота. Като вика към Бога, както вдовицата в притчата: „Отдай ми правото спрямо моя противник!“ - тя трябва да изпълнява „заповедта за опразване“, издадена против нашия враг и да го изхвърли. Бог очаква този вик.