„Окото не може да каже на ръката: „Не си ми нужна!“   (1 Кор. 12:21)

В началото на нашето пребиваване в Шанхай аз си бях поставил за цел да повдигна нивото на нашите събрания, особено на молитвените. В резултат на това в мен се появи недоволство по отношение на начина, по който някои братя се молеха. Това ме дразнеше и аз им го казах. Едва по-късно разбрах колко несправедлив съм бил!
  Малко след тези събрания аз се разболях сериозно и станах абсолютно нетрудоспособен. Молех се усърдно, но моето усърдие не носеше никакъв резултат. Накрая Господ ми каза: „Ти считаш, че някои братя се молят твърде слабо. Извикай ги сега и ги помоли да се молят за теб в твоята нужда!“ Не ми беше лесно, но все пак аз поканих братята и те дойдоха, коленичиха и се помолиха. За първи път в живота си аз оцених тяхната простичка и чистосърдечна молитва. Но резултатите на тази молитва надминаха всичко. Бог ги послуша и аз оздравях.