„Това е радостната сигурност, която имаме в Него, че ако Го молим за нещо по Негова воля, Той ни чува.“  (1 Йоан 5:14)

Вярата може да действа само на територията на Божията воля. Ако се опитваме да вършим неща, които не са в унисон с Неговата воля, можем да просим и да се молим, да действаме на вяра и да вършим всевъзможни други неща, но нищо няма да постигнем. Бог няма да ни подкрепи. Ако се стремим към цели, които сами сме избрали, тогава вярата не ще ни ползва. Ще разберем само, че планините в случая не се плашат от вярата, дори и тя да е по-голяма от синапово зърно. Онова, което започваме да вършим, водени от собствените си добри намерения, за него Бог не поема отговорност. Той ни дава силата Си само за неща, които отговорят на волята Му. Ние трябва напълно да се идентифицираме с Неговата воля и тогава дори в най-тежки изпитания ще имаме радостната увереност, че „Той ни чува.“