„Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот отсред разораването.“  (Бит. 19:29)

Веднага след като разбра, че Господ ще произнесе присъда над Содом, Авраам започна да се моли. Това беше една забележителна молитва. Той не отправи просто молба Бог да запази града. Авраам разчиташе на основното качество на Бога - Неговата справедливост. Тази беше причината и за силата на Авраамовата молитва. В дълбоко смирение и голяма сериозност, той поставяше пред Бога все нови и нови въпроси. С тях обличаше молбата си като концентрираше всичко върху Божията справедливост. След последната молба се казва, че „Господ продължи пътя Си“. Някои считат, че Авраам би могъл да продължи да се моли. Но той добре познаваше Бога и преди всичко силата на молитвата. Тъй като беше поставил своята молба на правилна основа, той успя да избави племенника си от смърт. И когато след това Бог унищожи двата града в долината на река Йордан - „Той избави праведния Лот“ (2 Петрово 2:7).