„Защото царството, на което сме граждани е в небето, откъдето очакваме и като Спасител Господ Исус Христос.“  (Фил. 3:20)

Едно пътуване до Америка можемда осъществим без пари, ако се хванем на работа на някой кораб, но издигането ни от земята до небето не можеда бъде отработено. А това не е и необходимо. Небето не е място, което църквата ще достигне някога в бъдещето. Тя е вече там и е била още в самото начало. Небесният свят е родно място и жилище на църквата, а не цел, която тя да се стреми да постигне. Ето защо, въпросът дали тя трябва да достигне небето е неправилен. Признавам, че тази констатация може да изглежда прекалена, но е верна. Ние ще видим чудото на нашето небесно призвание. Но то не ни вика небето, но ни известява, че вече се намираме в него. Ние християните не бива да мислим, че с труд постепенно се издигаме към небето. Ние вече сме „небесни поданици.“