„Те влизаха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.“  (Деян. 14:1)

  Когато проповядваме или говорим в църквата, хората веднага забелязват дали поставяме ударeнието върху християнската доктрина или върху живота. Ако вършим първото, ние предпазливо се стремим да се придържаме стриктно в границите на своето учение. По този начин се стремим да изключим всяка възможност да бъдем разбрани правилно. В логически порядък си служим с всевъзможни аргументи, правим изводи и стигаме до заключения.

Но ако поставим начело Живота, нещата се развиват съвсем иначе. Грижата за това дали нашите дyMи са издържани догматично или изговорени литературно не ни занимава толкова много, защото знаем от опит, че има ситуации, в които догматиката не може да ни помогне. Ако съумеем да покажем на нашите слушатели Исус като жива личност и да ги въведем в трайна връзка с Него, тогава знаем, че сме постигнали целта си.