„Той ми каза: Достатъчно ти е Моята милост, защото силата Ми достига съвършенство в слабостта.“  (2 Кор. 12:9)


Прави впечатление, че Павел говори твърде малко за начина, по който е получил виденията и откровенията от Бога, за които се споменава в тази глава. Да се хвали с тях би било непочтено, казва той и само поради силния натиск и  против волята си се съгласява да каже нещо за една опитност от преди четиринадесет години. Четиринадесет години! Колко често ние постъпваме точно обратно. Едва получили от Бога някаква опитност и вече за нея знае целия град. Героично дело би било, ако можехме да мълчим поне две години. Павел мълча четиринадесет години и когато след това се наложи да говори той не дава никакви подробности за онова, което беше преживял. Казва ни само, че това били разговори с Бога. Накрая разказва за „тръна в плътта“, който му бил даден като средство против възгордяване и за утешителния отговор, който е получил от Бога.

Не виденията и откровенията, но отговорите на Бога са онези подаръци, които ни носят най-голяма духовна сила.