„Не бъди като лицемерите.“  (Мат. 6:5)


Мнозина вярващи са се срастнали с навика да се представят за християни. Ние водим „духовен“ живот, говорим „духовен“ език, имаме „духовно“ държание и всичко това правим съзнателно и с желание. Възможно е това да ни се отдава добре, но усилието, което изразходваме в случая би трябвало от самото начало да ни подскаже, че нещо не е в ред. Ние се мъчим да се освободим от някои неща, но колко усилия и напрежениени коства това! Необходимо ли е да говориш на един език, който не е твой?


Ако е така, ти ще разбереш какво имам пред вид. Колкото и да го желаеш думите не текат свободно и естествено. Трябва да се насилваш, за да говориш по този начин. А когато си служиш със своя собствен език, това става много лесно. Говориш без усилия и не е необходимо да напрягаш мисълта си. Именно тази свобода показва на другите какъв човек си ти.


Няма нищо по-вредно в християнския живот от артистичността и нищо по-полезно от нашите думи и молитви, и въобще цялото ни държане да се превърнат в логичен резултат на живеещия у нас Господ.