„Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми те вижда.“  (Йов 42:5)


Лекции и наставления от други хора ни обогатяват със знание. Но те ни създават и самочувствие и гордост от притежаваните познания и мнения. По този начин ние често забравяме истината, от която се отдалечаваме чрез сложни интелектуални машинации, а понякога и чрез евтини мисловни трикове.  Но ако видиш нещо с очите си, тогава всичко друго избледнява. Ако веднъж сме видяли Христос, ние никога не ще Го забравим.  Когато атаките на Сатана се увеличават и съветите на приятелите не помагат, тогава само дълбоко познаване на Бога може да ни помогне да издържим времето на изпитанието. През първата и отчасти през втората година  след моето покаяние аз се страхувах, че някй модернист или атеист може да дойде и да ме убеди, че Библията е пълна със заблуди и не заслужава внимание. Ако той ми докаже това, си мислех аз, всичко ще бъде свършено. Какво ще стане с моята вяра? А аз исках за вярвам.
Тази тревога днес е ликвидирана напълно. Колкото и аргументи против Библията да ми поднасят, моят отговор винаги ще бъде един и същ: „В това, което ми казваш има логика, но аз съм познал моя Бог и това е достатъчно.“