„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си, чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.“  (Евреи 11:7)

Не можем да говорим за „новорождение чрез кръщение“, но за „спасение чрез кръщение“ - можем. Това е спасение от системата на този свят. Преди покаянието си ние сме пленници на световната система на Сатана. Да бъдеш спасен значи да излезеш от този свят и да заживееш в света на Бога. 
  В Христовият кръст светът е разпнат за нас, но и ние бяхме разпнати за света. Това е мисълта, която развива Петър, говорейки за онези осем души, които се „избавиха чрез вода.“ (1 Петр. 3:20). Когато стъпиха в ковчега, Ной и близките му чрез вяра напуснаха онзи стар, прогнил свят и влязоха в един нов свят. Разбира се за тях беше важно, че не загинаха в потопа, но по-важен беше факта, че те напуснаха онзи богуненавистен свят. Това е спасение. Когато се кръщаваме ние се потапяме изцяло във водата. Фигуративно казано в този момент с нас потъва и нашия свят. В Христос ние излизаме отново, но стария свят е безвъзвратно потопен.