„Плът и кръв не са ти открили това, но Моят Небесен Баща.“  (Мат. 16:17)   Фундамент на църквата е не само самият Христос, но и Неговото опознаване. Тъжното в наше време е, че при мнозина този фундамент напълно липсва и то не само при отделни вярващи, но и при много така наречени църкви. Него, Христос, ние не познаваме.
  За мнозина Той е нещо теоретично, съставка на учението, но не и реална действителност. С теория ние не можем да победим ада, а църквата е призвана именно за това. Нима сме забравили за какво сме тук? На запад често съм виждал прекрасни порцеланови чинии, но те не се използват за храна, а за украшение на стаите.
  Мисля, че някои хора си представят по този начин и Христовата църква. Те считат, че тя е нещо, на което трябва да се удивяваме поради съвършенството на формите. Но църквата е тук на земята не за украшение, а за полза. Докато условията все още благоприятни може да се демонстрира една илюзорна духовна активност, но когато силите на ада се надигнат против нас, тогава всеки християнин ще се нуждае от създаденото от Бога убеждение, че Христос е нещо реално, една личност, всепобеждаваща сила.