„Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдите вашето призвание и избиране.“  (2 Петър 1:10)


Духовното богатство не се постига чрез специални дарби, които се дават при определени случаи, но чрез непрекъснато дългогодишно действие на Бога в нашия живот. За мен е много мъчително да виждам братя и сестри, които поставят живота си в зависимост от определени преживявания. В последствие, те много често се връщат към един начин на живот, който по нищо не се отличава от този на езичниците около тях. Каква духовна нищета се разкрива тогава! Те не са в състояние да съберат духовни запаси. Чрез християнски сбирки или други прояви на Божията милост те временно се оживяват, но бързо след това се връщат към състоянието на непрекъснато духовно поражение. 


Съвсем различно е развитието на онзи, който се поставя под ръководството на Божия Дух. Духовното си богатство той не получава на по-рядко или на по-често организирани духовни срещи, но чрез непрекъснатото действие на Божията милост в периодите между тях.