„Тогава Давид излезе от там и избяга в пещерата Адолам ... с него имаше около 400 мъже.“  (1 Царе 22:1-2)

Пещерата Адолам се беше превърнала в сборен пункт за всички, които се подчиняваха на Божието духовно водителство. Саул бе още цар и притежаваше голяма власт. Цялата държавна мощ беше в ръцете му. Бог го признаваше за цар, но Духът Му го беше напуснал, за да се всели в Давид, който сега трябваше са отиде с Бога в пустинята. И така, пещерата стана негово жилище. Там около него се събраха мъже, които не можеха да понасят безбожнте условия на Сауловото управление и Давид стана техен предводител.  Давид е преобраз на отхвърлениа от днешните хора Исус. И днес има човеци, които са на път да се съберат в Неговото прибежище, при Него. Те се стремят към реалността, която се намира там, където владее Божият Дух. Те отиват при Исус и Той ги приема като Негови чада. Това е път, който води в самота. Самотни са всички, които се противопоставят на изградените от човеците системи. Но малцината, които в едно време на отхвърляне на Исус, се събират около Него, са Му много скъпи сега и през вечността.