„Той ще даде сила на царя Си!“  (1 Царе 2:10)

Книгата „Съдии“ е разказ за обновяването на вярата. Характерна черта от историята на Божия народ е, че той често отпадаше от нея и Господ трябваше да избира хора като Свои инструменти, които да завръщат народа към тази вяра. Но дали това беше истинската цел, за която Той ги призоваваше? Трябва ли и ние днес да чакаме обновление? Без съмнение ние мислим за това. Но дали Бог няма друго намерение? Божият поглед е насочен към едно царство. Той иска да постави цар. Пророк Самуил е свързващото звено между тъжната история от времето на съдиите и могъщото управление на цар Давид. Самуил стои на една от най-важните повратни точки от историята на Израел. Бог иска да създаде царство и натоварва Самуил да проведе този план. По един чудесен начин за осъществяването на тази цел съдейства и Анна. Нейната неспособност за зачатие не беше случайна, но продиктувана от Бога. Нейното безплодие я беше довело до границата на отчаянието и все пак с доверие към Бога, тя не считаше това състояние за непоправимо. С много сълзи тя горещо се моли на Бога да ѝ подари син, когото предварително обещаваше да посвети за Негов служител. А когато Самуил порасна, Господ го употреби като инструмент за създаването на царство в Израел. Дълбоката скръб на Анна от това, че нямаше дете, превърнала се чрез молитва в обрек, я направи съучастничка в осъществяването на Божия план.