„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“  (Мат. 5:8)

В този текст се упоменава онова състояние на сърцата ни, което е нужно на Бога, за да осъществи Своя план. Чистотата на сърцето изключва всяко нещо, което ни пречи да виждаме Бога. Небесното царство е сред нас и следователно не съществува такава причина, която да ни пречи да виждаме Бога, освен ако човекът не създава сам прегради. Ако аз не виждам нещо, това се дължи на факта, че някакъв друг предмет стои пред очите ми. Не е задължително този предмет да бъде мръсен. Един чист предмет може да представлява същата пречка.
И в псалмите се говори за често сърце, но там става дума за отстраняване на нечистотата. Обаче в проповедта на планината сърдечната чистота означава  премахването на всяка преграда между мен и Бога, незавсимо от това дали тя е чиста или нечиста. Много християни не могат да достигнат истинското опознаване на Бога, защото не разчистват очите на сърцето си. Освен Бога, те имат и куп други интереси. Чистотата означава Исус сам, а не разкъсван и покриван с други неща. Ние се нуждаем не само от чистотата на сърцето, но и от чистота на очите (Мат. 6:22). Цялото ни внимание трябва да е насочено към Бога. От едно подобно „ограничение“ ние нищо не губим. Ако окото ти е чисто и цялото ти тяло ще бъде осветено.