„Те всички бяха събрани на едно място.“  (Деян. 2:1)

  Когато Бог, след като се въплъти в човешки образ, дойде при Своя народ, само една малка групичка от хора, очакваше избавлението на Израел. Те вярваха, че Бог ще действа и чрез тях и заради тях, Той правеше това. Когато Исус започна да проповядва, Го следваха големи тълпи, но само една малка група можеше да каже: „При кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ И отново, преди възнесението Си, Той заповяда на Своите чада да чакат в Ерусалим обещанието от Небесния Баща. Това разпореждане без съмнение беше достигнало до всички онези 500 братя, които Го бяха видяли жив след страданията Му. Въпреки това, на Петдесятница бяха събрани, за да се молят и подготвят за работа при новата обстановка,  само 120. Къде бяха останалите 380? Сигурен съм, че те по-късно се присъединиха към църквата. Но сега ...?
На практика излиза, че Бог трябва винаги да действа с един верен остатък, чрез една малка групичка, за да осъществява Божият план за всички.
Това са хора, които ДНЕС Му се доверяват във всичко.