„Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата!“   (Битие 48:16)

Исак и Яков олицетворяват обективната и субективната страна на християнската опитност. Исак е пример за свободно избиращата личност. Всичко му беше дадено. Яков, напротив, не получи нищо от другите. Неговият характер се оформяше чрез уморителен труд. И двамата благословиха синовете си по пророчески начин, но колко различни бяха пророчествата им. Исак не можа да разбере онова, което вършеше. Благословението, което искаше да даде на Исав бе получено от Яков, а това което бе определено за Яков се падна на Исав. За разлика от него, Яков знаеше какво прави. Когато Йосиф му каза: „Не така, татко, този е първородният, сложи ръката си на неговата глава.“, Яков му отговори: „Зная сине мой, зная.“ Той назова двете момчета по име и точно прозря тяхната душа и бъдещето им.
Той беше разбрал какво значи да чакаш Божията помощ.