„Ние няма да служим на твоите богове и на златния образ, който си издигнал, няма да се поклоним.“  (Данаил 3:18)   Основният проблем, който определяше възхода или упадъка на Израил, беше колебанието между поклонението на Бога и службата на идолите. Духовният подем при цар Езекия беше на първо място - възраждане на служението на Живия Бог. Същото се повтори и по времето на Зоровавел. Вавилонският плен беше тежко наказание за израилтяните, но те се чувстваха най-зле от факта, че богослуженията бяха прекъснати. Защото когато Бог не получава онова, което Му се полага и народа губи своя дял, а най-голямото от всички наказания е да не можеш повече да служиш на Бога.  „Нашият Господ е огън пояждащ.“ Всичко у нас,което може да гори ще бъде изгорено. На мен винаги ми е правило голямо впечатление как нашите индийски братя падат на очите  и лицето си когато се молят. На всички нас е заповядано да показваме преклонение и страхопочитание в присъствието на Бога. Когато това поведение е на лице и то е продиктувано от нашите сърца, ние - Неговите деца, няма да можем да бъдем изгорени. Така стана и с тримата приятели на Данаил. Преди всичко те добре разбираха, че религиозното преклонение има огромно значение. Те казаха: „Нашият Бог на Когото служим ще може да ни избави.“ Какво значение можеше да има жалката пещ на цар Навуходоносор за тези мъже, които чрез своето страхопочитание към Бога изявиха вечният Божий огън? По тях нямаше нищо, което пламъкът можеше да погълне.