„Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове.“  (Римл. 11:36)

Бог трябва да бъде начален тласък на всяко духовно действие. Неговата воля трябва да определя всяко начало. По този въпрос всички сме единодушни. Но нека отидем малко по-нататък!
Всичко трябваше само да започва, но и да свърша при Него, така че, както Павел се изразява: „Бог да бъде всичко във всичко.“ Но има и още нещо.  Той е не само основоположника и завършващия, но е и действащия. И там където се проявява силата Му, се ражда винаги славата. И така ние знаем, че началото е „от Него,  а краят - за Него.“ Нашата грешка се състои в това, че забравяме нещо много важно. Ние забравяме, че всички наши действия между началото и края трябва да стават само „чрез Него“.
Ако Господ в края трябва да получи цялата слава и величие, ние не можем да имаме претенция за част от тях. Божията воля владее началото, а Неговата слава края. Откъсът от време между тях трябва да бъде наситен с Неговата действена сила. По събитията в периода между началото и края се решава, дали се изпълнява текста: „На Него да бъде славата!“