„С каквато мярка мерите, с такава ще ви бъде отмерено.“  (Лука 8:36)

Познавах един мил брат, който много обичаше да критикува другите. Любимите му думи бяха: „Това е Божията ръка.“ Ако някой се разболяваше, той веднага преценяваше: „Това е Божията ръка.“ Понякога наистина имаше право.
Веднъж се случи така, че почина сина на друг брат, който често беше обект на неговите критики. Веднага след това той седнал и написал писмо на опечаления баща, от което пак лъхаше на „Това е Божията ръка.“
Колко много се уплаших, когато две седмици по-късно неговият собствен син се разболя и умря. Тогава ме нападна изкушението. Грабнах писалката. „Мили ми братко, - написах аз, - скърбя с теб в твоята голяма загуба, но ако Бог е дигнал ръка върху някого, за да наказва, какво мислиш сега за твоя случай? Готов ли си да приемеш, че тази ръка се е дложила и върху твоя дом?“
Струваше ми се, че беше настъпило времето да му се каже истината. Завърших писмото и тогава Бог ме изобличи. Не върша ли сега точно това, което искам да изоблича в своя брат? В милостта си Бог ме възпря на време. Скъсах писмото. Ако не исках да жъна зло, не бива и да го сея.