„... защото се свали клеветника на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог.“  (Откр. 12:10)

Сатана е убиец и лъжец, той лъже и напада, но тук Святият Дух го заклеймява като клеветник. Небето не скрива този факт и всеки християнин трябва да го разбере. Ден и нощ той ни клевети и неговите обвинения, се предлагат на нашата собствена съвест, защото той знае, че точно там ни липсва сила да го победим. Дяволът иска да ни доведе до отчаяние, за да си помислим: „Аз съм безнадежден неудачник. Чрез мен Бог не може да извърши нищо.“
Съвестта е ценно качество, но ако тя непрекъснато повтаря: „Аз не струвам нищо. От мен няма полза.“ - това в никакъв случай не води до християнско смирение. Изповедта на греховете е нещо, което ни очиства, но не бива да ни се внушава, че грешната ни  същност е по-голяма от спасителното дело на Христос. Сатана добре знае, че не разполага с ефективно оръжие против християните затова използва лъжата. Има ли средтво против нея?Да, има! Да признаем пред Бога, че сме слаби. На Него трябва да кажеш: „Господи, аз съм нищо!“, но след това си спомни за скъпата кръв, погледни на Неговат слава и добави: „Но аз съм роден от Теб!“