„... и се стараете във връзката на мира да упазите единството, което имате в Духа. Има едно тяло и един дух, както и бяхте призвани към една надежда на нашето призвание.“  (Ефес. 4:3, 4)

Това единство на Духа, което е наше общо наследство има различни съставни части. Една от тях е и надеждата. Тази надежда не е просто обикновен оптимизъм. Тя произлиза от факта, че ние сме призвани, че ние сме християни. А на какво почива тази надежда? На факта, че ние сме свързани завинаги с Господа на славата. Не съществува истински християнин, който да не притежава тази надежда, защото ако носим Христос в нас ние имаме и „надеждата на славата“ в сърцата си. (Кол. 1:27). Ако някой казва, че е собственост на Исус, а не чака небето и славата, то неговите твърдения са само празни думи.
Освен това, всички които споделят тази надежда са единни и помежду си, защото ако вярваме, че ще живеем заедно във вечността, не е възможно да сме разединени във времето. Бъдещето ни е общо. Не трябва ли и настоящето ни да бъде изпълнено с любов и единство?