Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2018 10:00 - СЕДЕМ СТЪПКИ - част 4-та
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 6. БОГ ТЕ ИЗПИТВА Шеста стъпка: И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си (Лука 22:31-32).   Бях в един град и се обадих на свещенослужителя: „Утре искам да посетя вашата църква. Ако и ти дойдеш, ще се радвам да се видим.” „Какво говориш, - отговори ми той – аз винаги съм в църквата.” Посмяхме се малко на шегата и той ми каза: „Утре ти ще проповядваш.” След тази покана се помолих: „Господи, дай ми слово за църквата.” Тогава Святият Дух ми проговори да взема Библията и да я разтворя. Отворих Библията и погледът ми застана върху стиха: „И (Петър) излезе вън и плака горко” (Лука 22:62). Почнах да размишлявам върху този стих и си казах: „Църквата е голяма, сигурно имат над 1000 души членове. Не мога да проповядвам неподготвен.” Затова си избрах друга тема и заспах спокоен. Но през нощта се събудих и сънят побягна от мен. Опитвах се да заспя, но безрезултатно. Сетих се за молитвата си, преди да си легна. И понеже се чувствах гузен, помолих се отново: „Господи, дай ми слово!” Отговорът беше: „Аз ти дадох слово.” „Да, Господи, но какво мога да кажа върху тези думи: „И (Петър) излезе вън и плака горко.”  И тогава Святият Дух започна да ми диктува относно седем стъпки на падението на Петър. Той ми каза: „Първата стъпка е гордост.” Веднага пред мен се прожектира малката група на учениците и все едно, че бях там. „И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра...” Наистина, силата на човека се проверява в усилно време. Учениците бяха изпитани. Симон също беше изпитан, за да не уповава на себе си, но във всяка ситуация да търси Божията воля. Петър трябваше да премине през седем стъпки на падение, за да дойде до истинско покаяние. Този урок той запомни през целия си живот. И тогава видях как Петър се надигна сред групата: „Господи, (кой, аз ли), готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.” Но това беше упование в себе си, а не в Господа и води до гордост, а гордостта винаги предшества падението.  Тогава Святият Дух ми каза: „Второ - пренебрегване на молитвата.” Групата беше дотолкова уморена от впечатления и преживявания, че първото нещо, което направиха, когато отидоха в Гетсиманската градина, беше да се отпуснат и заспят. „Защо спите?” Думите на Учителя ги стресна. „Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.” Когато сме уморени или в проблеми, точно тогава имаме най-голяма нужда от молитва.  Святият Дух продължи: „Трето - плътски оръжия.” „И един от тях удари служител на първосвещеника и му отсече дясното ухо.” Често пъти ние сме изкушавани да действаме в плътта и резултатите са плачевни. Мислим си, че вършим Божията воля, размахваме меча на плътта и накрая се оказва, че е паднала главата на някоя нова душа, съблазнена от нас.  Святият Дух отново ми проговори: „Следващата стъпка на падение е - неправилно следване на Христос.” „И като Го хванаха, отведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.” Често пъти си мислим, че като следваме Исус тайно, това ще ни запази като християни.  Господ продължи да ми говори: „Петата стъпка е: в събранието на присмивателите.” „И когато бяха запалили огън сред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.“ Петър беше призован да бъде служител на Господа, но не и да сяда в събранието на присмивателите и да се грее на техния огън. „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмиващите се не седи...” (Псалом 1:1). „Шесто - неправилно свидетелство.” „И една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече: Жено, не Го познавам.” Животът ни трябва да бъде едно свидетелство за Исус. Да казваме, че не Го познаваме, това е най-лошото свидетелство за Него.  „Седмата стъпка на падение - отричане.” „И като се мина около един час, друг някой настояваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не зная какво говориш.“ Да се отричаш от Господа отново и отново, говори за голямо падение и за страх за самия себе си, страх, който идва от ада.  Тогава идваме до кулминацията и най-важната стъпка в живота ни - покаяние. „И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа... И излезе вън и плака горко.” Погледът на Исус срещна погледа на Петър само за миг, но това беше най-силната проповед, която Петър запомни през целия си живот. Думи не се чуха, но Петър разбра, Петър си спомни и покаянието беше от цялото му сърце. Тайната на истинските християни е в покаянието и в силата отново да станат и да се изправят: „Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става“ (Притчи 24:16). Един поглед може да говори много. Това може да бъде поглед на одобрение, насърчение, доброжелателство; поглед на любов, радост, мир, състрадание, съчувствие, надежда, вяра и милост. В един поглед може да се прочете и омраза, ненавист, пожелание, завист, страх, уплаха, душевно страдание... Какво е изразявал погледът на Петър след неговото отричане от Исус, не знаем, но виждаме чудния резултат, когато Исус погледна Петър. Един поглед, който Петър запомни. Поглед, който предизвика пълно покаяние и промяна. Но как се стигна до тази ужасна постъпка – Петър да се отрече от Учителя Си, с Когото е бил повече от три години и е споделял с Него несгоди, трудности и радости? Стъпките на падението следваха една след друга. Тогава, когато трябваше да бди и да се моли, Петър заспа; когато трябваше да запази самообладание и спокойствие на духа - измъкна нож; когато трябваше да бъде настрана от мъчителите и убийците на Исус, той се грееше на техния огън; когато трябваше да покаже твърдост, дойде жалко отричане и страх. Всред тази обстановка Исус се обръща и погледът Му само за миг среща Петровия. Точно навреме! О, този поглед! Думи не се чуха, но Петър разбра; Петър прочете всичко. „Спомни си, Петре, бях те предупредил, че ти три пъти ще се отречеш от Мен. Ти мислеше за себе си големи неща...” О, да можеше да се скрие, да потъне…, да можеше земята под него да се отвори и да изчезне! Този поглед продължаваше да говори, продължаваше да го изгаря... „Спомни ли си, Петре, за всичко това? А сега искам да знаеш и още нещо. След малко ще бъда жестоко бит и изтезаван, ще бъда заведен и разпънат на кръст. Отивам да умра за целия свят. Отивам да умра и за теб, Петре! Искам да знаеш, че има Спасител и за теб, грешника!” Тогава Петър излезе вън и плака горко... Покаянието му беше пълно обръщение и посвещение на Исус за цял живот. Преди повече от петдесет години Исус отправи и към мен Своя поглед. Пред този поглед се почувствах загубен и окаян. Молих Го с цялото си сърце да бъде милостив към мен, грешника. И, о, чудо! Като че ли самото небе ме докосна! Дойде сила и чудна радост. Дойде увереност, че Бог ми прощава всеки грях и записва името ми в Книгата на живота. Дълбоко Му благодаря, че Той погледна и към мен - окаяния грешник, за да ме преобрази за един живот на радост, мир и общение с Него. Беше около три часа през нощта, когато се събудих и Святият Дух започна да ми говори. Преживях всичките тези седем стъпки на падение в живота на Петър. Преживях отново Голгота и едностранната прошка, която Господ даде на целия свят: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят.” Помазанието беше толкова голямо, че не усетих как минаха три или четири часа. Бях готов с посланието, което да предам на църквата. Но какво стана, когато пристигнахме в молитвения дом? Имах чувството, че влизам във фризер. Какво стана с помазанието, което ме изгаряше като огън? Като че ли някаква прахосмукачка изсмука всичко от мен и аз седях на стола безпомощен, без да имам сила дори да се придвижа до амвона. Богослужението започна и свещенослужителят спомена, че има гост, който ще проповядва тази сутрин и за когото да се молим. Усетих, че някой започна да се моли за мен и силата и помазанието се върнаха отново. Вече имах силата да се придвижа до амвона и да споделя това откровение за църквата. Вярвам, че Господ беше Този, Който доведе накрая слушателите до покаяние. Много хора стискаха ръката ми и казваха: „Ти не знаеш какво става в църквата ни! Някои искат да махнат пастора и ние сме се разделили на две групи и воюваме едни срещу други.”  Ако допускаме това в църквите си, ние отново разпъваме Христос. На Голгота имаше приготвени гвоздеи, дъсчица, греди и чук... Това не са ли инструментите на някой майстор дърводелец? Да, но с тези инструменти разпънаха Господ Исус. Гвоздеите бяха приготвени за нозете и ръцете Му. Тези ръце, които изцеляваха, прегръщаха малките деца и благославяха. Тези нозе, с които Исус обикаляше три години, за да служи на болни, отхвърлени и наскърбени... На дъсчицата пишеше: „Исус, Назарянинът - Юдейският Цар.”  Имаше и две греди, на които беше разпнат и издъхна Исус Христос. С помощта на чука и гвоздеите бяха пробити ръцете и нозете Му. И ние питаме: „Кой всъщност разпъна Христос?” Бихме посочили римския войник. Но заповедта беше дадена от Пилат… Той ли е отговорен за разпъването на Христос? Ние знаем, че тълпата беше тази, която крещеше: „Да бъде разпнат!” Не бяха ли това хората, които няколко дни преди това прогласяваха: „Осанна на Давидовия Син!” Как така толкова бързо промениха мнението си? Дали някой не ги убеди да поискат Варава да бъде освободен, а Исус да бъде предаден на смърт? Разбира се, това бяха главните свещеници. Но тогава откриваме един, който Го предаде на тях. Може би, ако Юда не беше предал Исус, Той нямаше да бъде разпнат? Юда, един от учениците на Исус!? Възможно ли е? Три години да слушаш Божието слово, да виждаш чудесата и знаменията, да делиш с Исус храната, несгодите и накрая гоненията от фарисеите и да не позволиш сърцето ти да бъде променено!? Коя беше причината? Компромисите! Юда обичаше да взема по малко от общата каса. Всеки човек винаги има избор между Мамона и Христос – да стане слуга на една безбожна власт или да остане верен на Господа; да стане предател или да бъде истински мъж на Бога.  Чух историята за един наш брат, сега свещенослужител в голяма църква. При тоталитарното време е бил главен счетоводител. Трябвало е да подпише документи, без обекта да бъде завършен. Бил е притиснат за това, като вероятно е и спечелил нещо от цялата история. След това отново е бил притиснат да стане агент. Ако откаже, не му е мърдал затвора заради фалшивите подписи. И той попълнил документите. Още един компромис. Но най-големият компромис при него е бил, да поеме длъжността на свещенослужител в голяма църква и да учи другите на честност, безкомпромисност, на покаяние и истинско следване на Христос.  Юда е отишъл при религиозните служители на Бога, които все пак са проповядвали Божието слово, въпреки че не са го изпълнявали. В очите на тези служители Юда е бил герой и патриот, защото е издал Исус като размирник и правещ себе си Бог.  Нашият брат е отишъл при една безбожническа власт, чиято цел е унищожение на вярата, и е сключил с тази власт договор!? Коментарите са излишни. Защото хора, които носят името християни, представят християнството по недостоен начин. Някои коментират: „Но виж, църквата им е пълна!” Има ли отговор в Божието слово за това? Джон Бивиър пише:  „Предстоящото съживление, за което Йоил пророкува, ще бъде различно от това, което преживяваме. Няма да бъде чрез църковна система, попила света в себе си. Няма да дойде чрез една хладка, идеологическа църква, нито чрез служения, които взаимно се конкурират. Няма да стане, докато правим компромиси с непорочността заради успеха. Светът няма да бъде привлечен от обаянието и блясъка на Църквата, а по-скоро от нейната слава. Причината за постоянното отклонение на Църквата се крие в нашия начин на живот и проповядването ни през втората половина на двадесети век. Свели сме Евангелието до евтино решение на житейските проблеми. Предлагали сме Исус подобно на продавачи, опитващи се да покрият своята норма. По този начин сме пропускали покаянието в придобиването на нови души. Но нали все пак имаме новоповярвали? Въпросът е: що за новоповярвали са те? Исус казва на служителите по онова време: „...море и суша обикаляте, за да добиете един последовател; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Лесно е да се привлекат хора, но дали наистина те са синове на Божието царство?” Спомням си, когато семейството ни замина за Кърджали, за да се поеме църквата там. Живяхме в едно мазе с много влага, където трудно проникваше светлина. Сутрин майка ми обираше мухъла от стената, дебел няколко сантиметра. По-късно баща ми успя да купи стара къща в турската махала за църква, където и ние се преместихме да живеем. Всяка седмица започна да ни посещава служител на държавна сигурност и извеждаше баща ни навън. Обикновено това ставаше вечер и ние до късно чакахме дали ще се върне жив. След години той ни разказа как служителят го е извеждал вън от града, където се изхвърля боклука, насочвал е пистолет към него и му е казвал, че ако не се съгласи да стане доносник, един куршум му е достатъчен, а сутринта камионите, които изхвърлят боклука, ще го затрупат и той ще се води безследно изчезнал. Слава на Бога, че баща ми е издържал, макар зад себе си да е имал млада жена с три невръстни деца.  През същите гонения минахме и ние, техните деца. Бяхме изключвани от комсомола. Събираха нас, вярващите младежи, за да ни четат атеистични лекции и да ни обработват. Беше истинско чудо, че успях да запиша и завърша инженерство.  Имахме много премеждия и интересни случки. Изглежда доносници следяха за нас къде ходим и често ни викаха в милицията. В едно от селата се събирахме вече към 40 души. Една вечер на вратата силно се похлопа и когато отворихме, вътре нахълта милиция и започна да проверява документите на всички. Сменихме веднага дома, в който се събирахме. Бях викан отново и отново в милицията и бях изненадан, че изведнъж тонът се смени. „Решихме, - казаха ми те - че ти си най-подходящият да бъдеш следващия свещенослужител в Пловдивската църква.” 17 години водех молитвените събрания и замествах главния свещенослужител, когато отсъстваше. Отказах, но те отново ме викаха и настояваха да поема църквата. После спряха и ме уведомиха, че ми забраняват да проповядвам в целия район, включително и в църквата, от която съм. Попитах за колко време е това наказание. Отговорът беше: „Завинаги.” В съюзното ръководство са коментирали за мен за назначаването ми като служител и някой е казал, че съм „неблагонадежден”. Слава на Бога! Въпреки забраната посещавахме тайно селата, където вярващите ни очакваха с нетърпение. След време Бог ни водеше да поемем църквата в Меричлери, друга деноминация и друг район, където всеки месец бяхме посещавани от вярващи от цяла България, а по-късно имахме време с Джони Ноер – едно от най-благословените за нас. Подготвихме църквата за тази среща с него. Сигурно имаше повече от 2000 души вярващи от цялата страна, които дойдоха на богослуженията. Станаха и много изцеления, включително и на слепи. Чувствахме се толкова благословени. Отново имаше привикване, но сега вече в София, за да отговаряме на много въпроси относно евангелизациите с Джони Ноер. Очаквах, че може да бъда изгонен от работата ми като инженер в Пловдив, но слава на Бога, това не се случи.    Сега, когато работим в Родопите, също има заплахи за живота ни. Изпочупиха стъклата на Мисионерския дом, а по-късно го заляха с нафта и го запалиха. Бяха разрязвани гумите на колата ни, а също и беше заливана с киселина. Един мюсюлмански кмет беше много ядосан, че сме посетили селото му. „Ако имам пистолет, - споделил той, - ще отида в Девин и ще разстрелям Енчо.” Слава на Бога, че сега сме приятели с този мъж и той строи църква в селото. Също така, директорката на училището беше много притеснена за децата. Събираше родителите и ги предупреждаваше, че в града се е появила страшна секта, която принася деца в жертва. В едно село дори коментираха, че вече сме изяли две момичета. Започнахме молитва за директорката. Повярва майка й, леля й, после брат й, а след време и нея водихме в молитва на покаяние.  Когато говорим по темата, че Бог ни изпитва, за да дойде истинска промяна в живота ни, трябва да имаме откровение за  БОЖИЯТА СВЯТОСТ.  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445219
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031