СЕДЕМ СТЪПКИ  В ЖИВОТА НА ПЕТЪР Енчо ТОДОРОВ     СЪДЪРЖАНИЕ   Бог те познава Намерихме Месия! Аз избрах злото, но Исус промени всичко Свидетелството на Енчо Тодоров   Бог има план за теб Свидетелството в Забърдо Свидетелства на Стоянка и Кина   Бог те води в живот на чудеса Исус ходи по водата Свидетелството на Мария   Бог има думи на вечен живот за теб Проблемът Задачата Благословението   Бог ти дава откровение за Себе Си Привилегия Авторитет Отговорност Изграждане на характер   Бог те изпитва Божията святост Дяволът иска да те убие   Бог те помазва за служение Исус и чудният улов на риба Помазанието на Петър Божият мир върху Петър Аз и моят дом ще служим на Господа!    Bulgarian Edition, 2017 За българското издание: СЕДЕМ СТЪПКИ В ЖИВОТА НА ПЕТЪР Енчо ТОДОРОВ 2017, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ Редактор: Енчо Тодоров Девин 4800, ул. Явор 6       ПЕТЪР премина през седем стъпки в своето израстване във вярата и служението. Това могат да бъдат и твои стъпки на познание на Исус, израстване във вярата и зрялост в служението, за да бъдем не само благословени, но да бъдем за благословение на другите. Йоан Кръстител беше този, който свидетелстваше за Исус: „Прав правете пътя за Господа.“ Един ден, когато Йоан кръщаваше в реката Йордан, видя Исус и каза: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света!“  Там имаше един ученик на име Андрей. Той чу думите и тръгна след Исус. Тогава намери своя брат Симон и го заведе при Исус с думите: „Намерихме Месия.“ Симон или Петър е ключова фигура в Деяния на апостолите, но винаги има мъже като Андрей, които да ги доведат до Исус. Когато някой открие Исус, той гори от желание и роднините му да Го намерят също. Спасението е толкова велико нещо и човек не иска да го запази само за себе си. Андрей бърза да отиде при брат си Симон, за да занесе толкова вълнуващата вест: „Намерихме Месия!“  Четири хиляди години човеците очакваха обещания Месия и сега Симон чува прекрасната вест, че Той е тук. Посланието на Андрей е удивително просто: „Намерихме Месия!“ Бог използва тези думи и довежда Петър до спасение и служение. Всеки един от нас може с простички думи да споделя Евангелието и благата вест за Исус и Бог ще се погрижи за останалото. Най-интересното е, че Петър не беше най-подходящия за служение. Всъщност той беше един неудачник. В Израил, всички деца минаваха през обучение в синагогата.  Някои отпадаха още първата година и обикновено ставаха рибари или овчари. Най-талантливите деца ги подготвяха за свещеници и учители, така наречените книжници. По времето на Исус, най-способните деца учеха при нозете на най-известния по онова време учител, Гамалиил. Павел е един пример за това.  Ти може да се чувстваш като Петър, неудачник в живота, но в ръцете на Исус, това може да се промени. Много е важно какви гласове слушаш. Бог каза на Адам: „Кой ти каза, че си гол?“ Има и други гласове, които могат да те отдалечат от Бога. Може да са ти внушили, че нищо няма да стане от теб.  Ако това се е случило вече, ти имаш нужда точно от тази книга, където ще научиш как Петър израсна от минимум към максимум. Може да си объркан младеж, на когото дори и приятелите са казвали, че нищо няма да излезе от теб. Погледни на Петър, който беше твърде емоционален; прибързан в много ситуации, когато отсече ухото на Малха; искаше да бъде винаги пръв, опитвайки се да ходи по водата. Също така беше и страхливец, уплаши се от една прислужничка. В ръката на Бог, Господ го направи да бъде канара, водач на църквата, велик Божи човек, който лекува болните и възкресява мъртвите, който се противопостави на цялата тогава политическа и религиозна власт и с чиято първа проповед три хиляди души се покаяха и приеха Господ за свой Спасител.  Стъпките са няколко, през които премина Петър. При първата среща, Бог му показа, че го познава. При втората среща, Господ му изяви, че има план за него. При третата среща Исус го насърчи да ходи във вяра и чудеса. При четвъртата среща Петър осъзна, че Божието Слово е думи на вечен живот. Петата среща е живот с Христос. При шестата среща или стъпка Петър е изпитан. Седмата стъпка е помазан служител на Бога.    1. БОГ ТЕ ПОЗНАВА Първа стъпка: Намерихме Месия  (Йоан 1:41)   Великият проповедник Спърджън е казал: „Добре, че Бог ме избра преди да съм се родил, защото не би го направил след това.“ Две неща се случиха при срещата на Петър с Исус. Исус погледна на Петър и видя стария неспасен човек. И Той извика към него със старото му име: Симон. „Ти си Симон, син на Йона.“ Симон означава тръстика, разлюлявана от всеки вятър. Погледът на Исус срещна погледа на Петър: Аз те познавам. Ти не си още готов, за да се покаеш. Ти живееш един живот без Бог. Но ще дойде ден, когато ще се смириш. Ще виждаш себе си, както Аз те виждам. Има неща в твоя духовен живот, изпратени от Господ, които ще изградят характера ти, за да станеш от тръстика на канара, от Симон на Петър, от Яков на Израел, от Савел на Павел, от човек разлюляван като тръстика, на здрава канара с изграден характер, човек, който ходи с Господа.  „Ти ще се наричаш Петър, което означава канара.“ Аз зная всички тъмни места в теб. Ако ги покажа пред хората, ти от страх и унижение ще избягаш. Но, Симоне, Аз те обичам. Ще се погрижа за теб. Ще те спася, твоят характер и живот ще се променят. Ще сменя и името ти на Петър, което значи канара.   Намерихме Месия! Истината е, че Исус е, който ни търси, намира и открива в живота ни. Неговата цел е не толкова това, което ние искаме да правим за Бога, а по-важно е това, което Той иска да върши в нас и чрез нас. Бог има план за нас. И в това се крие най-голямото благословение и вечен живот, да познаем единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото Той е изпратил.  Следващата крачка е да направим Бог познат на другите, за да повярва светът, че Исус е изпратен от Отца.   АЗ ИЗБРАХ ЗЛОТО,  НО ИСУС ПРОМЕНИ ВСИЧКО Свидетелството на Енчо Тодоров   Роден съм две години преди девети. Растях буен и търсещ винаги приключения. На село имахме мелница и бях много любопитен да открием заедно  с братовчед ми Герган как работят машините и водното колело. Веднъж успяхме да пуснем новия двигател с вътрешно горене, който задвижваше всички механизми на мелницата. Най-интересното приключение беше да влизаме във водното колело, да изритаме гредата, която го застопорява и да тичаме в едната и другата посока. Веднъж колелото така се засили в едната посока, че беше невъзможно да го спрем. Спасението беше да тичаме само в една посока, но това още повече ускоряваше колелото. Останахме без сили и единственото спасение беше да крещим, за да дойде някой, да спре колелото и да ни спаси.  Преместихме се през 1947 година в Кърджали, където баща ми беше назначен за проповедник на Евангелието. Аз, обаче, предпочитах да бъда с приятелите от бандата ни. Макар и дете, имах свободна воля и избрах за себе си злото. В бандата пушехме, крадяхме, биехме се с други.  Веднъж имахме истинска битка с бандата от другата махала. Ние първи пристигнахме на полесражението и заехме позиции в стари войнишки окопи. Тогава открихме другата банда в житата край река Арда. Те ни превъзхождаха няколкократно и бяха въоръжени със саморъчно направени копия, лъкове и стрели. На главите си носеха венци от клонки с натъкнати пера. Уплашихме се. Сигурно ще искат да ни пленят! В този момент наблизо минаваше 15-16 годишно турче и видя ситуацията. Реши да ни помага. Събирахме камъни и той ги хвърляше по момчетата от другата банда, които се опитваха да се покатерят по брега и да достигнат до нас в окопите. Един от камъните успя да улучи едно от момчетата, когато прибяга през пясъчната ивица, за да заеме позиция в храстите под нас. То падна на земята и пясъка се обагри от алена кръв. Помислихме, че сме го убили. Това ни даде такъв тласък, че само за секунди ние вече бягахме по пътя към града. Нея вечер бях много смирен и послушен в къщи. На другия ден видяхме Иван с бинтована глава да се появява в училище. Той обаче не ни издаде.  Злото продължаваше да се развива в моето сърце. Сигурно кулминацията щеше да бъде убийство, ако момчето, което мразех толкова много, не беше успяло да избегне удара от павето, което се опитах да стоваря веднъж върху главата му. Причината за това беше майка му, която ни биеше без повод, поради това че синът й започваше да пищи, без да сме му направили нещо. Спомням си веднъж, тя така бързо изскочи от стаята си и без малко да ме спипа. Успях да прескоча тела, който ограждаше лехата с домати и се стрелнах надолу по улицата. Видях само с края на окото си как тя се препъна в тела и заора с цялата тежест на тялото си в градината с домати. А тя беше доста закръглена и всички се учудваха на пъргавината, която показваше, когато трябваше да ни докопа.  Трябваше Исус да ме срещне, за да постави живота ми на нови релси. Това беше най-вълнуващия миг от живота ми. Моите родители дори не подозираха колко бях напреднал в злото. Срещата с Исус промени всичко. Една чудесна любов към съучениците изпълни сърцето ми.  Завърших инженерство, ожених се за най-духовното, красиво и интелигентно момиче от църквата. После ни се родиха три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивали сме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исус. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми. Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги.  Спомням си за съня, който имах две седмици преди обиска. Видях в съня си двама мъже, които дойдоха в дома ни. Прекосиха хола и влезнаха в спалнята ни. Започнаха да тършуват навсякъде, като отваряха различни шкафове и търсеха християнска литература и Библии. Разпознах в единия от тях отговорника от шести отдел по религиозните въпроси.  След този сън, веднага прегледах книгите, които бяха ценни за мен и ги скрих на специално место. След две седмици сънят се изпълни. Дойдоха от милицията на работното ми место и ме забраха. Пристигнахме в апартамента ни и сънят се изпълни точно.  Само няколко дни преди това, наши приятели от Англия бяха докарали нелегално стотици Библии, които бях скрил на различни места в апартамента. При прехвърлянето на Библиите от единия багажник в другия, забелязах, че към нас идва кола. Спря близо до нас и четирима яки мъже ни приближиха. „Какво става тук? Каква е тази чуждестранна кола?” Всички замръзнахме. Помолих се за мъдрост. „Прощавайте, знае ли някой от вас немски?” „Аз знам, - каза шефът им. - Какво има?” „Може ли да упътите тези хора за пътя към София?” Те се обърнаха към хората от другата кола на немски: „Карайте след нас”.  Прибрахме се в апартамента и паднахме на колене. „Господи, направи чудо, за да не отворят багажника им и да открият Библиите.” След близо час плахо се потропа по вратата. Отново бяхме заедно с приятелите ни и те ни разказаха, че цивилните полицаи са ги извели извън Пловдив и са ги насочили към София. Благодарихме на Бога за защитата и отново на друго място, прехвърлихме Библиите. Благодаря на Бога и за Таня, защото беше в осмия месец бременна и можеше да се притесни от ситуацията. Тършуването из апартамента продължаваше. С ужас открих, че едната врата на гардероба е оставена отворена от съпругата ми и една част от Библиите се виждаха наредени една върху друга. Всеки път, когато агентите минаваха покрай гардероба, заповядвах в името на Исус, Господ да затвори очите им и да не видят Библиите. Тогава сигурно щяха да открият и останалите. И наистина, Бог затвори очите им, въпреки че минаха покрай отвореното крило на гардероба десетки пъти.  След този случай на проверка беше ни забранено да проповядваме в Пловдивска област. Въпреки забраната, тайно посещавахме вярващите в района и в Родопите и нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос. Желанието ни сега е, след демократичните промени в страната, да продължаваме да споделяме вярата си в Бога с другите, особено тези от Родопите и затвора. Най-големият подарък за нас са писмата, в които затворниците ни пишат, че приемат Исус като свой личен Спасител и Господ, а също така и мюсюлмани в Родопите, които са решили да приемат християнството.