„Растете в благодатта и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос!“  (2 Пет. 3:18)

Ние искаме хората да бъдт спасени от гибелта на греха и спечелени за Божията слава. Но като че ли до тук се спираме.Гледаме не три или четири новоповярвали, а понякога само на двамата или трима, които Бог е спасил чрез нашето свидетелство и които показват известен напредък. Тогава ние си мислим, че с това сме изпълнили нашата задача. А нима това не е само началото? Не би ли трябвало да се запитаме колко от тези три или четири хиляди имт понятие за единното духовно тяло, в което Господ ги е въвел? Дали те просто не са „риби в мрежата“, бройки в списъка, „резултати от евангелизацията“, изолирани личности, които продължават да живеят без общение или в тях цари съзнанието за великото единство? Това може да стане само тогава, когато това съзнание заживее най-напред у нас, проповедниците. Ето защо аз питам: Загрижени ли сме ние, както апостола, за духовното израстване на тези души? Това е израстване в Христа - Главата, Който обединява всички.