„А това е вечен живот да познаят Теб, единствения, истинен Бог и Исус Христос, Когото Си изпратил.“   (Йоан 17:3)

Хората отхвърлят Исус не за това, което Той вършеше, но това, което беше. Eто защо, ние не трябва да вярваме на първо място на онова, което Той е вършил, но на това, което е Той сам. „Който има Сина има вечен живот.“ Разбира се, по-късно ще разберем и извършеното от Него спасително дело, но най-напред е важен въпроса, дали имаме Сина или не, а не дали разбираме целия Му спасителен план. Първата предпоствка за спасението не е познанието, а срещата с Христос.
Често имаме чувството, че някои хора са били спасени чрез неправилни стихове. Те са били засегнати от стихове, които нямат явна връзка с пътя на спасението и на нас ни се струва, че тяхното покаяние при това положение е невъзможно. На времето когато водех души при Исуса си пожелавах те да основат спасението си на стихове като Йоан 3:16, но по-късно разбрах, че в първата основна стъпка е важно едно: човек трябва да влезе в лична връзка с Бога. Няма значение какъв стих Бог е избрал, за да ни доведе до тази крачка.