„Когато съм слаб, тогава съм силен.“  (2 Кор. 12:10)   Този парадокс е основна съставна част на всяка християнска опитност. Това ми стана ясно преди едно изпитание, което ме сполетя и при което, както Павел с неговия „трън в плътта“, на моята молитва за освобождение получих като отговор едно „не“. Приличах на речен кораб, който не можеше да премине една плитчина, защото в нея беше попаднал каменен блок. В страданието си аз се молих на Господ да премахне този камък. Тогава през ума ми мина въпроса: „Кое ще бъде по-добре: Бог да махне тази двуметрова скала или да подигне нивото на реката с два метра?“ Отговорът, който Павел получи бе: „Доволно ти е Моята благодат (милост).“ Да, естествено беше нивото на водата да се издигне! Моят проблем беше разрешен.  В християнския живот е важно не отстраняването на каменните пречки, но достатъчно от дълбоката вода на Исусовата милост!