„И да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота.“  (Ефес. 3:19)

Докато живееше на земята Исус сам беше съд на Божия живот. Когато хората се докосваха до Него, те се докосваха до Бога. Когато Го гледаха, те виждаха Бога. В Него бе въплътена цялата пълнота на Божествеността. В това се криеше благоволението на Небесния Баща (Кол. 1:19; 2:9).
Какво виждаме днес? Ние, които вярваме, притежаваме този живот. За нас се казва, че сме получили Неговата пълнота. Когато хората ни срещнат, виждат ли в нас Хистовата любов, която надминава всяко знание? Ако те се докоснат до нас, докосват ли с това частица от Бога?