„Ние, които сме повярвали, влизаме в тази почивка.“   (Евреи 4:3)

Почивката следва труда. В този  смисъл почивката е възможна само тогава, когато работата е завършена на етап, от който можем да бъдем доволни. Не е маловажен факта, че след шестте дни на творчество, Господ си почина. Но можем да се запитаме, как Той, Този пълен с планове и преливащ живот Бог, се отдаде на почивка? Отговорът получаваме в Битие 1:13: „Бог видя всичко, което беше направил и ето, то беше много хубаво.“ Той беше завършил нещо, което радваше сърцето Му. Желанието на волята Му беше осъществено, целта постигната. Той почиваше със Своето задоволство.
Днес Бог изисква от нас да вземем участие в Неговата почивка в Христос. Друго голямо дело е завършено! Създадено е ново творение. Онова, което Той желаеше е осъществено. Нещо по-съвършено не е нито нужно, нито възможно. В Божията почивка влизаме тогава, когато се отърсим от нашите собствени стремежи и открием пълното си задоволство у Христа.