„Господ не гледа на онова, което вижда човека, защото човекът вижда външния вид, а Бог гледа сърцето.“   (1 Царе 16:7)

Саул беше човек с внушителна външност: „От раменете нагоре беше по-висок от целия народ.“ И не е чудно, че Израел го акламираше като цар. Та нали всички виждаха главата му? И все пак, колко често човешката глава се изправя като пречка за изпълнението на Божията воля.
Изглежда, че Давид беше разбрал тази истина. Давид, човекът по Божието сърце, който остави настрана човешкия разум и живееше с проста вяра. Когато се изправи против Голиат, чиято глава се виждаше дори по-високо от Сауловата, той не се облече с ризница и шлем, но нападна с прашка. Един единствен, умело отправен камък беше достатъчен да улучи великана и да го убие. Този ден определи Давид за цар на Израил.
Днес има християни, което се оставят да бъдат водени от внушителни глави. Исторически погледнато човешкото величие беше унищожено на Голгота, но духовно то е все още живо у нас. Лошото е, че ние не обичаме да поглеждаме в душата си. Врагът не е онзи, който ни импонира. Неговите дни са отдавна преброени. Но онова, което трябва да ни бъде ясно е нашето отношение към агресивния, необрязан филистимец. Всеки от нас трябва да се срещне с онзи, който е преобраз на Голиат и да го победи.