„Йосиф въведе баща си Якова и го представи на фараона. Тогава Яков благослови фараона.“  (Битие 47:7)

Четем, че Яков два пъти е благославял фараона. Как е можал този стар, грохнал бежанец да се осмели да благославя тогавашня владетел на света? На младини той настина беше пълен с човешки амбиции, но сега те за него не представляваха нищо.
Да, но Бог беше с него. Преди да поеме пътя си към Египет, Яков се беше убедил в това. Аврам преди години също беше идвал тук, но съгреши. Въпреки, че синът му Йосиф живееше в Египет,  Яков се беше спрял във Вирсавее, за да пренесе жертвата си на Бога и да Го помоли за Неговото присъствие. И уверено каза: „Аз ще сляза с теб в Египет.“ И ето, той беше тук, остарял и лишен от енергията на младостта си, но достатъчно изпълнен със сила отгоре, за да благослови един владетел.