„Но те дръзнаха да се изкачат на планинскя връх, но ковчегът на Господния завет и Моисей не напуснаха стана. Тогава дойдоха амаличаните и ханаанците ... и ги разбиха.“  (Числа 14:44, 45)

Вестта, с която десетте пратеници де върнаха от Кадис, накара израилтяните да се разбунтуват и те отказаха да влязат в Ханаан. А когато Бог осъди желанието им да се върнат в пустинята, те решиха да разчитат на собствените си сили. Не се интересуваха вече нито от Мосей, нито от ковчега на Завета, който досега беше вървял пред тях. Това решение беше гибелно. Те бяха нападнати и унищожени от враговете си. След това поражение, ковчегът на Завета не се появи цели 38 години.
Тази история има голямо значение за нас. Ако ние твърдоглаво вървим по нашите собствени пътища, не ще имаме свидетелството за сигурното Божие ръководство. Чрез своите самoволни действия ние се лишаваме от великолепното право да бъдем водени от Него.