„Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.“  (1 Кор. 12:18)

Кой орган на човешкото тяло е най-важен - кракът или ръката? Ако се позамислим малко, ще трябва да признаем, че подобно сравнение е невъзможно. Тяхното предназначение в човешкия организъм е различно, но и кракът и ръката са необходими. Има много Християни, които си мислят, че дадената им от  Бога дарба е незначителна: тъй като те не могат да бъдат „важен“ орган, на който другите да се възхищават. Изобщо не желаят да имат място в духовния организъм. Именно това положение описва Исус в притчата за талантите (Матей 13:14-30).
Там ние срещаме един слуга с пет, а друг - с два таланта, но ударението в притчата пада върху онзи, който имаше само един талант. И тук се крие опастността! Братът закопава своя талант. „Висок пост не мога да заема и нищо няма да се случи, ако не заема никакъв пост.“ Уви, ще се случи! Практиката доказва, че от два таланта могат да станат четери, а от пет - десет. По същият начин, единият талант може да се превърне в два. Едва когато поставим в действие способностите си, ние откриваме живота.
Църквата боледува по-малко от изтъкнатостта на членове с пет таланта, отколкото от бездейстивето на такива с един. Животът на цялото тяло боледува и обеднява, когато последните закопават таланта си.