„Сетне жената рече на мъжа си: Ето сега, познавам, че този е свят Божий човек.“   (4 Царе 4:9)

какво дълбоко впечатление беше направил Елисей на тази сунамитка! Той още не беше извършил в дома ѝ никакво чудо. Не ни се съобщава и за предадени вести от Бога чрез пророчество. Той беше свикнал да посещава двамата съпрузи, когато идваше в техния град и да споделя трапезата им. Познанството беше твърде бегло, за да се правят заключения, но въпреки това жената каза на съпруга си: „Виждам, че той е Божий човек.“
От къде тя получи това впечатление? Видимо не от думите и делата му, а от самата му личност. Когато той ги посещаваше, тя чувстваше Божието присъствие при себе си.
Какво чувстват хората в нас? Ние всички правим едно или друго впечатление. Установят ли те, че ние сме способни и надарени? Дали ние сме това или онова? Покещенията на Елисей имаха винаги едно и също следствие. Те оставяха след себе си в сунамитският дом впечатление от самият Бог.