„Защо имаме тази служба ... не се уморяваме.“  (2 Кор. 4:1)

Къде виждаме висшата цел на Бога: в служба на дарбите ли или в служба на живота? При изграждането на нови църкви, Той може да си послужи с някои чудни дарби, но в горният текст Павел ни казва нещо по-ценно и по-възвишено. То не е дарба, а даденият ни от Христос живот. Един живот, който преминава през смъртта. Не дарбите, а действието на кръста, определя духовния формат на човека.
Духовните дарби имат голямо значение за изграждането на млади църкви и за спечелването на души, но те не са доказателство за духовна зрялост, а още по-малко са причина за себеизтъкване. Само глупаците се гордеят с дарбите и думите, които Бог им дава. Нима Господ не доказа, че в случай на нужда може да говори дори чрез една магарица?