„Вържете жертвата с въжета за роговете на олтаря!“  (Псалом 118:27)

Защо се поставяше жертвата на олтаря на Йехова? За да бъде тя напълно унищожена от огъня и по този начин изцяло принесена на Бога. Човекът, който жертваше, в зависимост от материалното си положение, можеше да принесе вол, овен или гълъб, но жертвата във всеки случай трябваше да бъде пълна.
Бог не пирема посвещение, което не е пълно.
Днес на олтаря, Бог не иска нашата работа за Него, а нашето пълно посвещение. Той не желае делата ни, а самите нас. 
Но докато в Старият Завет, животното се принасяше в едно единствено, оконмателно жертвено действие, жертвата в Новият Завет е „жива жертва“ (Римл. 12:1). На олтаря ние принасяме на Бога целия си живот, за да бъде той унищожен, но ние все пак да живеем.